— Получих образ.
Кимнах.
— Продължавай.
— Абестайне.
— Нататък — подкани го Вис, след като изчака повторното ми кимване.
Последва цял куп имена: Тикахайре, Уеноби, Звичи, Монтрокрикс, Хаяти, Тет-Бибо, Моксабанши, Скайуомиш. След всяко от имената Ли Пао ме информираше дали е било придружено от съответното изображение, в потвърждение, че Девор казва истината.
Накрая потокът секна, но при последните няколко прозвища Ли Пао не получи образи. Дали причината беше в опита на Девор да ни излъже, или просто съзнанието му беше изтощено от продължителната употреба на имбуйе — за нас оставаше загадка. За всеки случай го поразбудих с няколко камшични удара по голите рамене.
— Струва ми се — намеси се Вис, когато и след третото име не получихме образ, — че трябва да го оставим да си почине. Дай му време да си възвърне силите.
— Не искаш ли да го възнаградя за усилията? — предложих мрачно, но все пак склоних. Бях изморен от разпита и отвратен, задето се наложи да прибягвам до мъчения. Все пак разполагахме с доста имена.
С едно махване на ръката отново превърнах Девор в дребосък. Върнах го в перлената купа и поставих един слуга да го пази, за да не се удави. Освен това наредих да му донесат храна и вода. Време беше да помислим за възстановяване на силите му.
След това поканих Вис в моята любима гостна. Докато вървяхме по коридора, отбелязах:
— Не очаквах, че ще са толкова много.
— Да, аз също. Но като се има предвид броят на боговете, които обитават Първородния свят, дузина или повече не са чак толкова много.
— Разбирам за какво намекваш. Чудя се дали истинското име на По Шиан не е било сред онези, които изброи Девор. От друга страна, забеляза ли, че не спомена Рабла-ю.
— Да, и това ме обезпокои. Изглежда враговете ни са повече, отколкото мислехме.
Ли Пао вече ни очакваше в гостната. Извиках на слугите да донесат крушово вино и да подготвят богата трапеза. Доста време бе изминало от закуската и буквално умирах от глад.
6.
И тъй, дните се нижеха един след друг, минаха няколко седмици, а ние не узнахме нищо повече. След първите десетина имена Девор не успя да измъкне от главата си повече полезна информация, освен объркани разкази за интриги между боговете. Кълнеше се, че интересът му към моите кучета се дължал единствено на възможната печалба от предлагането им на пазара. В края на краищата наложи се да го освободя, защото всички знаеха, че Вис го довела при мен. Какъвто и авторитет да имах сред демоничното общество, правилата са си правила и никой не може да ги нарушава.
Хрумна ми идеята да поработя върху страстното му влечение към имбуйе и да го превърна в неговата противоположност, тъй че да се строполи в несвяст на земята веднага щом допре устни до чашата, но не го направих.
По време на пребиваването му в бутилката, тялото на Девор се беше очистило напълно от упойващото вещество Не беше никак лесно, преживя няколко тежки припадъка, но в края на краищата се пребори. Ако реши отново да оцапа живота си с тази гадост, нека се сърди на себе си.
Двамата човешки магьосници, Фу Ксиан и Кен Жао, също не знаеха много за По Шиан. Все пак, докато ги изследвах внимателно, узнах, че способностите им са били подсилени от външна намеса, също както аз бях постъпил с Ли Пао (макар и не толкова интензивна). Явно По Шиан се бе постарал помощниците му да бъдат на необходимата висота.
Никой не можеше да ми забрани да задържа тези двамата, защото и без това ги смятаха за безследно изчезнали и най-вероятно загинали по време на оня пожар в Атланта. Вис предложи да ги прехвърлим в нейната бутилка и аз охотно приех. По Шиан несъмнено ми имаше зъб. Не желаех да държа в собствената си крепост двама от най-верните му сътрудници.
Та както казах, занизаха се безплодни седмици и когато видях, че заплашват да се превърнат в месеци, реших, че не бива повече да протакам и трябва да проверя дори най-малката следа. Спомних си, че така и не бях разговарял с никого от приятелите по чашка на Девор. Започнах със Страстно цвете, но ударих на камък. Изглежда връзката й с Девор е била съвсем мимолетна, по-скоро заради прекараните в забавления часове. Беше го зарязала веднага щом бе продал бутилката си. В края на разговора се наложи да отклоня съвсем недвусмислената й покана да я взема на моя издръжка и тогава си помислих колко са различни двете с Вис, с която се бяхме сближили тъкмо в момента, когато изпитвах сериозни затруднения.
Не беше по-свястна и Нощна булка. Само след неколкоминутен разговор започнах да си обяснявам защо хората ни рисуват в толкова черни краски. Навярно най-често се бяха срещали все с демони като нея.