Попитах за Скитника, но той изглежда бе поел на едно от онези пътешествия, заради които си бе спечелил прозвището. Наложи се да се задоволя със Снежния разбойник и Въжеиграча. Тези двамата поне бяха обърнали внимание на божествените си противници, които от време на време се бяха присъединявали към играта, но освен че повториха имената, споменати от Девор, не можаха да добавят нищо интересно.
Естествено, систематичният неуспех само влошаваше и без това мрачното ми настроение и това се отразяваше на атмосферата в бутилката. Небето се раздираше от светкавици и слугите трупаха опит в улавянето на предметите, които запращах към стените в пристъп на гняв. Излишно е да уточнявам, че нямах никакви посещения. Само Ли Пао продължаваше упорито да ме навестява и да се опитва да възстанови нарушената хармония на душата ми.
— Защо — предложи той веднъж, докато поставяше един черен пул върху кръстосаните черти в полето за го — не се срещнеш с Твореца на Сияйните кули, за да изясниш въпроса?
— И какво ще помогне това? Единствената му връзка с цялата история е, че някой се е възползвал от облика му, за да изплаши група недорасли демони.
— Вярно е — съгласи се Ли Пао. — Но все си мисля, че може да знае нещо. Нали каза, че бил много стар и мъдър.
— И освен това саможив — добавих троснато и това сложи край на разговора. Измина близо час, преди Ли Пао да събере кураж за следващото си предложение.
— А какво ще кажеш за майстора на мечове — Седмопръстия?
— Той пък какво общо има?
Ли Пао повдигна рамене.
— Ако наистина назрява война, може би някой го е помолил да изкове нови оръжия?
— Хъм.
Отново тишина.
— Има и други начини да се предугади началото на войната — настояваше Ли Пао, — освен като се разпитват безотговорни типове за онова, на което са били свидетели.
Погледнах го и дълго не сведох поглед от него. Не само че говореше напълно логично, но и печелеше играта. Го е стратегическа игра, в сравнение с него шахът е детска забава — в немалка степен, защото ходовете на пръв поглед са подмамващо лесни.
— Теб всъщност какво те интересува? — попитах.
— Ами, ти си ми приятел.
— Аз съм демон. Ти си човек.
— И какво от това?
— Вие нямате нищо общо с нашите войни. И никога не сте имали.
— Това променя ли по някакъв начин нашето приятелство?
Въздъхнах. Човешки чувства. И все пак… Оли ми беше толкова близък.
— Не — рекох. — По никакъв начин. Кажи ми какво трябва да направя.
Ли Пао кимна.
— Говори със Седмопръстия. Имате ли лихвари… особено такива, които да плащат процент върху влога на шенове?
— Има нещо такова.
— Провери дали някой не разполага с по-голямо количество.
— Това може да се окаже доста трудно.
— И все пак.
— Е, добре.
— И поговори с Твореца на Сияйните кули.
— Нещо друго?
— Ще помисля.
Продължихме да играем. Повече никой не заговори. Мислите ми бяха другаде и той ме победи без усилие. След като си тръгна, поръчах да ми донесат чаша крушово вино, което изпих с голяма охота, докато обмислях стратегията за действие през следващите дни. Ли Пао беше прав. Време беше да се размърдам.
На следващия ден навестих Седмопръстия. Още щом доближих дома му, дочух ритмични удари откъм ковачницата и се насочих право натам. Седмопръстия не живее в една от моите бутилки. Всъщност, сега е моментът да подчертая, че последното важи за повечето демони, ако съм създал погрешно впечатление.
Седмопръстия и неговата красива дъщеря обитават едно имение в подножието на Планината на Ястребовото гнездо. Тази планина е особено богата на минерали и метална руда и вероятно по тази причина е била избрана още от родителите му. Освен това е дом на малко племе работливи и услужливи джуджета, прехранващи се от добив на руда, която после продават на Седмопръстия. Понякога им плаща в натура, но в повечето случаи се задоволяват с шенове. Знаете ли за какво ползват резервите от ци? За попълване на планинските запаси от руда. Напълно затворена система.
Когато влязох, Седмопръстия работеше здравата. Облегнах се на една метална статуя и се заех да го наблюдавам. Беше променил облика си така, че да му е по-удобно — с издължени, яки ръце и масивно, мускулесто тяло. Едва след известно време открих, че ръцете му имат пет пръста и два срещуположни палеца. Удобно.
Измина близо четвърт час, преди Седмопръстия да ме забележи. Той изпръхтя, пъхна нагорещеното парче метал в една кофа с вода и дойде да ме види.
— Господарю Демон.
— Седмопръсти.
Здрависахме се.