Седмопръстия сбърчи чело, опитвайки се да си припомни подробностите.
— Като че ли беше преди двайсетина години. В околностите на Арсенала имаше земетресение. Никой не беше в състояние да определи с точност дали е причинено от магия, или е породено от стихийни природни сили.
— Лично аз не вярвам, че е станало случайно — прекъсна го Разпилени лунни лъчи.
— Казах, че никой не беше в състояние, дъще — повтори ковачът. — Така или иначе, земетресението предизвика пропукване в стената на Арсенала, достатъчно, за да заплаши целостта на магичните бариери. Избухна и пожар. Извикаха майстори, за да се заемат с поправката. Накрая, естествено, имаше инвентаризация, при която се оказа, че липсват много оръжия.
— Какво?
Седмопръстия ме погледна смутено.
— Ами да, няколко сандъка с теронични бомби, както и три-четири душегубци.
— Като например моят?
— Напълно възможно.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Помещението, в което са били съхранявани мечовете душегубци и тероничните оръжия, бе напълно разрушено. Дори аз не мога да преценя със сигурност какво е било унищожено и какво — взето.
— Но защо са го запазили в тайна?
Седмопръстия въздъхна.
— Не съм политик, но доколкото разбрах, сметнали са, че ако боговете узнаят за изнесеното оръжие, могат да го приемат за нарушение на примирието от последната Демонична война.
— Което може би е и крайната цел на някого — добави замислено Разпилени лунни лъчи.
— Веднъж спомена — вдигнах пръст аз, — че си поправял моя душегубец.
— Така е, по молба на Нощна булка.
— И че след това го била върнала в Арсенала.
— Казах, че мечът е бил оставен на съхранение в Арсенала. Предполагах, че тя го е отнесла там. Странно създание е Нощна булка. Бои се от демоничния народ, макар тя самата да принадлежи към него. Предполагам, че е искала всяко нещо да си застане на мястото.
Бях склонен да се съглася с него, след като си спомних за нашата среща.
— Но нали каза — продължих с разпита, — че сега моят меч бил у Вис.
— Да.
— Откъде го знаеш?
— Настоящият управляващ съвет помоли Ледена шапка да извърши проучване с помощта на кристална сфера, за да открие липсващите оръжия. Познах твоя меч, защото съм работил върху него.
— Осъзнаваш ли какво значи това — че Вис може да е една от онези, организирали разграбването на Арсенала.
— Да.
— Тогава защо…
— Защото тя отрече да го е взимала. Каза, че го намерила заровен в земята на няколко мили от Арсенала. Тя премина успешно всички проверки за искреност, също както и Тувон.
Разпилени лунни лъчи завъртя недоверчиво глава. Не й обърнах внимание.
— Поискахте ли да го върне в Арсенала?
— Съветът настоя. Тя отказа.
— Така ли?
— Каза, че щом се е загубил веднъж, можело пак да се повтори. Посочи също, че от известно време насам доста голямо количество душегубци са се върнали в обращение. Съветът реши да не настоява, предпочетоха да потулят нещата.
— Сигурно — кимнах, припомняйки си многобройните случаи на междуфамилни кавги и отмъстителни двубои в периода след края на Демоничната война. — Мога да ги разбера.
Но дали можех да оправдая постъпката на Вис?
Пихме още чай и продължихме със сладкиши, които ни донесоха неуморните джуджета. Накрая дойде време да си тръгвам.
— Къде отиваш сега, господарю Демон? — попита Разпилени лунни лъчи, която вероятно бе доловила нещо в мрака на очите ми.
— Ще последвам съвета на един приятел — отвърнах — и ще навестя Твореца на Сияйните кули.
След като излязох, превърнах се в равни части вятър и бързина. Издигнах се в небето, което вече блестеше в розово и златисто, озарено от последните лъчи на залязващото слънце, и се подготвих за продължителен полет. Твореца на Сияйните кули обитава една изоставена територия в самия край на Пустите земи.
Твореца не беше голям почитател на съвременните удобства — не разполагаше с телефон или факс, с каквито демоните се бяха снабдили от човешкия свят, а на запитващите заклинания отговаряше според настроението си, но все пак, при срещата ни по време на Сборището бе намекнал, че не би имал нищо против лично посещение.
Летях през цялата нощ и значителна част от следващия ден. Теренът под мен се променяше от грижливо култивирана земя, в която демоничният народ бе вложил хилядолетни усилия и вълшебства, към суха и безжизнена повърхност, наподобяваща по-скоро пустиня.
Отново се смрачаваше, когато зърнах за първи път сиянието на Кулите, които сякаш ме подканяха да пресека по-бързо скритата в мрак равнина.
Ци не се натрупва бързо, особено когато е нужна за поддържане основните нужди на съществуването. Много векове са били необходими на първите Изгнаници, за да преустроят своя нов свят така, че да стане подходящ за обитаване, при това в условия на постоянен недостиг на тази жизненоважна суровина. Много от онова, което са постигнали, е станало благодарение на внесената от съседния свят енергия — главно от територията на днешен Китай — която е била използвана за преструктуриране на терена, моделиране на света и превръщането му в удобен за живеене дом. Не минало и без противоречия и сръдни. В края на краищата, било взето решение по-голямата част да бъде предназначена за обществени нужди и там да се спазват определени правила на застрояване. Раздадени били и отделни парцели на заслужилите във войната бойци, които можели да ги оформят според желанията си.