Едно нещо беше сигурно. Бях изгубил привичното си спокойствие.
7.
Върнаха се след няколко часа с израженията на хора, решили успешно сериозен проблем. Тувон дори се подхилкваше.
— О, ще ти хареса това, което сме ти намислили, Богоубиецо — обеща ми той и за първи път си дадох сметка, че ми завижда за прозвището. — Пращаме те на почивка.
Вис му изсъска да мълчи. След това махна на великаните.
— Отнесете затворника в моята алхимическа лаборатория. И внимавайте да не се освободи, инак ще направя от кожите ви ръкавици!
Великаните ме понесоха през кривите коридори, а Вис вървеше отзад.
— Създаде ни доста проблеми, Кай Рен — заговори тя. — Не можем да те убием, нито да те държим прекалено дълго затворен. А и обещанието да пазиш тайна…
Тя млъкна, зърнала подигравателните пламъчета в очите ми.
— Лично аз бих ти повярвала, защото знам, че си демон на честта, но моите съюзници възроптаха.
— Клетва, дадена под заплаха, и нищо повече — промърмори По Шиан. — Не ми звучи никак обещаващо.
— Решението ни не е идеално — продължи Вис, — но ще свърши работа. Почти се равнява на твоето предложение да пазиш мълчание сто години.
Тувон я прекъсна с маниакален смях:
— Господарю Демон, какво ще кажеш да те превърнем в човек?
Можех да кажа, че идеята никак не ми се нрави, но не бях в състояние да предприема нищо. Лесно можех да придобия облика на човек, но отвътре щях да си остана демон.
— Синко, не е справедливо да се надсмиваш над падналия враг, дори и той да е излязъл глупак — укори го Вис. — Както казах по-рано, все още се надявам Кай Рен да ни стане съюзник. Ще бъде безценен, когато удари часът за решителния бой.
Намирахме се в ниско, приземно помещение, озарено от изкуствена светлина. Край стените имаше рафтове с прашни шишета, от които се разнасяха причудливи миризми.
Вис се наведе и подуши парата, която се виеше над голямото чугунено гърне. Заприлича ми на най-обикновена домакиня, която проверява дали се е сготвило яденето. По Шиан спря при колба, поставена върху запален спиртник. Тувон се подпря на касата на вратата и взе да се оглежда с доволен вид.
— Всичко е почти готово — обяви Вис. — Тувон, престани да се хилиш като чакал и донеси ковчежето със сребърния обков.
— Слушам, мамо — отвърна той, вероятно припомнил си колко опасна може да е Вис, ако се разгневи.
Все още не можех да си обясня как съм бил толкова заслепен, че да не забележа с какви хора се обкръжавам? Дали наистина съм станал жертва на чувствата си, както бе подметнала Вис? Не знаех отговора и това ме караше да се чувствам още по-безпомощен.
След като изпрати великаните да бдят пред вратата, Вис отвори ковчежето и започна да подрежда съдържанието му върху един празен рафт. Това, което видях, накара сърцето ми да затупти, сякаш бях подплашен заек.
Шишета, купички, стъкленици, буркани и дори един чайник: всичките изящно изработени, всяко едно — истински шедьовър на изкуството и до последния екземпляр дело на моите ръце. Познавах ги всичките: тук беше бутилката на Девор, купата, която бях изработил за годежа на Въжеиграча, зърнах и една бутилка, за която смятах, че все още е изложена в Музея на модерното изкуство във Вашингтон.
— Твърдят, че произведенията на Кай Рен — произнесе подигравателно По Шиан — носели късмет и здраве на притежателя им. Чудно ли е тогава защо толкова успешно осъществяваме плановете си?
Вис погали нежно една елегантно издължена ваза в розов цвят. Смятах, че се намира в частна колекция във Франция, но информацията ми беше доста стара — отпреди петдесет години.
— Кай Рен — произнесе тя, — близо цял век събирам тази колекция. Готова съм да се обзаложа, че е най-голямата по рода си, ако не броим твоята, разбира се.
— Поласкан съм, госпожо — отвърнах аз.
Тя не обърна внимание на думите ми.
— Все красиви вещи, но всичките — още един пример за твоята глупост. Веднъж спомена, че във всяка творба оставяш частица от своята ци. Не онази ци, която сме се научили да добиваме и съхраняваме от обкръжаващия ни свят, но твоята лична, особена ци.
По Шиан разпредели съдържанието на колбата в две епруветки и провери температурата им, като ги опря в ръката си.
— Това тук пред нас — той махна с ръка към колекцията — е нещо като малка изложба на образци от твоята ци. Когато приключим с малкия експеримент, който сме ти подготвили, ще бъдеш лишен напълно от всичките си резерви на ци.