— Предпочитам кафе — отвърнах и си налях една чаша.
— Искаш ли да ти изгладя риза?
— Не, няма нужда.
Седнах срещу нея, отпих от кафето и се помъчих да прогоня поредния пристъп на чувството за пълна безполезност. След петнайсет минути станах, взех бележник и писалка от моята стая и започнах да разработвам различни планове.
Първо и най-важно: да се опитам да проникна обратно в моята бутилка. Съществуваха два главни входа: един към Кон Ши Дзи и втори — към човешката плоскост. Стига, разбира се, бутилката да бе на мястото, където я бях оставил. Ако обаче е преместена другаде, нещата значително се влошаваха. От друга страна, съществуваше и резервен вход, известен само на мен и запазен за случаи като този. Бих могъл да го отворя — с помощта на Ли Пао.
А след това? Кой знае защо не бях мислил върху по-нататъшните си действия. Сякаш с проникването в бутилката силите ми щяха да се възстановят напълно.
Продължавах да предъвквам различни методи на отмъщение, когато влезе Ли Пао.
— Дойдох веднага — произнесе малко задъхано той, след като си разменихме поздрави, — защото се появиха някакви непознати, които взеха да задават тревожни въпроси.
— Проследиха ли те дотук? — попита Сливка.
— Не ми се вярва.
— Добре. — Тя ми се усмихна. — С помощта на техники от фен шуй направих тази къща почти невидима за нежелани гости.
— Не заради мен, надявам се.
— Не, разбира се. Бях станала доста популярна заради познанията ми в тази област и взех да ставам център на досадно внимание от страна на различни професионални групи и имитатори. На няколко пъти правиха опити да ме оберат и тъй като пътувам често, нямах никакво желание да ми гостуват, докато отсъствам.
Припомних си фасадата на къщата и привидно безличния й вид. Наистина си беше свършила добре работата. Ли Пао сякаш прочете мислите ми, защото добави:
— Както ти казах, предпочитам да те скрия в града. — Той погледна към нахвърляните върху листа бележки. — Планове за действие?
— Надрасках някои идеи, но ще си призная, че съм доста объркан. Толкова много зависи от успешното ми завръщане в бутилката.
— Питам се — промърмори Ли Пао — дали е още на мястото си?
— Аз също.
Той се порови в чантата и извади грижливо увит пакет, в който, оказа се, е скрита кристалната купа.
— Защо не опитаме да погадаем върху местоположението на бутилката? — предложи Ли Пао. — По-добре, отколкото да я търсим из целия град. Ако враговете ти са научили за бягството, най-вероятно ще сложат постове, които да те чакат край нея.
Сливка прибра писмата от масата, настани се удобно и се зае да следи с професионален интерес действията на Ли Пао, който наливаше вода и олио в купата. Когато свърши, той се вгледа в гладката повърхност.
— Ето я къщата — произнесе не след дълго. — Виждам и стаята, в която е поставена бутилката. Виждам масата… тя е празна. Сега нека говори драконът.
Той млъкна и се заслуша. Когато отново вдигна глава, лицето му бе мрачно.
— Не е там. Младежът я е продал на някакъв колекционер за солидна сума — в брой.
— Проклятие! — изпуснах си нервите и стоварих юмрук върху масата. Новината, макар и очаквана, се оказа крайно неприятна.
— В такъв случай — запита съвсем прагматично Сливка — как ще се доберем до задната врата?
— Без бутилката — обясних, докато стисках в шепи чашата с кафе, за да си стопля дланите, — ще трябва ние, по-точно дядо ти, да синхронизира своя ци-резонанс с този на задния вход. Ще му е нужно известно обучение, но веднъж хване ли му цаката, няма да е особено трудно, особено с помощта на кристалната купа.
Ли Пао ме погледна със съмнение. Побързах да изясня нещата.
— Не зная на какво точно са те учили, но истината е, че когато гадаеш, отваряш ума си към ци-резонанса на уреда, с който си служиш. Това е причината за съществуването на толкова много и различни прибори за гадаене: идзинови пръчици, кристални топки, карти таро, рунически камъни, съдове с вода…
Старецът кимна.
— Въпросът не е в материала или в уреда, а в желанието и начина. Разбираш ли?
— Може би — рече той. — Но продължавай.
— Веднага щом постигнеш споменатия резонанс и дадеш израз на желанието си, започваш да получаваш информация.
— Но защо някои предмети, като драконовата купа например, са по-подходящи за тази задача?
— Защото техният създател — поклоних се леко — е заложил някои по-особени свойства в структурата им. Би могъл да гадаеш и върху купа за хранене, пълна с дъждовна вода, но енергията ци на съда ще бъде разфокусирана и ще ти е необходимо далеч по-голямо усилие и воля, за да постигнеш искания резултат. Всеки малко по-надарен гадател би могъл да се справи с драконовата купа, а майстор като теб не само вижда изображения, но също така драконът му „говори“ — тоест дава допълнителни пояснения.