Тя кимна.
— Значи, освен че разполагат със собствена затворена плоскост, бутилките създават проходи между пространствата?
— Абсолютно вярно.
— И колко такива си направил?
Повдигнах рамене.
— На младини не прекарвах много време над един и същи проект. Последното творение ми отне сто и двайсет години…
На лицето й се изписа изненада.
— Е, работил съм и върху други неща. Всъщност, окончателното оформяне на бутилката отнема само няколко часа. Виж, подготовката на материала, тя е по-продължителна…
— И все пак — колко са?
— Изгубил съм им бройката — признах накрая. — Двеста, може би триста. Макар да ги подсилвам срещу счупване, те са от стъкло и понякога се разбиват.
— С други думи, създал си стотина-двеста потенциални врати между Кон Ши Дзи и Земята — заключи Сливка. — Резултатът същият ли ще бъде, ако някоя от бутилките бъде върната в Първородния свят?
— Трудно е да се каже. Откакто бяхме прогонени от Първородния свят, нито един демон не е успявал да се върне там. Всички последващи битки с боговете ставаха в Кон Ши Дзи или в някоя от промеждутъчните равнини.
— И все пак — настояваше Сливка, — бутилките могат ли да бъдат използвани за проходи между Кон Ши Дзи и Първородния свят?
— Нямам причина да не вярвам в това — отвърнах, изненадан от хрумването й.
— В такъв случай нищо чудно, че боговете се боят от теб — поклати глава тя. — Представи си само — та твоите бутилки са великолепно средство за нахлуване…
— Те са чупливи — възразих аз. — Никой не би доверил живота си на нещо, което може да бъде строшено със здрав ритник.
— Но ако са добре скрити? — продължи да настоява тя. — Да, господарю Демон. Не само виждам защо боговете се боят от теб, но и причината, поради която Вис не те е убила веднага. Има ли друг демон освен теб, надарен с подобен талант?
Скромността не е сред достойнствата на демоните.
— Не — отвърнах. — Това е фамилно изкуство и аз съм последният от моя род. Още докато бях ученик, моят учител ми разкри, че съм кулминацията на много талантливи поколения.
Ли Пао вдигна глава от масата.
— Не е трудно да се повярва — обяви той. — Сливке, няма нищо лошо да разпитваш за разни неща, но така едва ли ще решим проблемите. Как да проникнем в бутилката на Кай Рен — ето го въпросът.
Потънахме в мълчание, всеки, зает с мислите си. Допихме чая и Сливка обяви, че ще ни направи закуска. Станах и предложих помощта си. Когато привършихме с яденето, Сливка се обърна към мен:
— Кай, какви са тези промеждутъчни пространства, за които спомена одеве?
— Всяка голяма плоскост — отвърнах — създава около себе си няколко допълнителни, сродни пространства. Обикновено не гледаме на тях като на отделни равнини, тъй като стабилността им е в тясна зависимост с основната плоскост.
— Ако успеем да се преместим в някоя от промеждутъчните равнини на Кон Ши Дзи, няма ли да е по-лесно за дядо да проникне в твоята бутилка?
— Да, стига бутилката да се намира в Кон Ши Дзи.
— Ах!
Тя замълча, но идеята й пробуди верига от разсъждения, която просто не можех да прекъсна. В ранния следобед я потърсих отново. Преглеждаше документи, свързани с работата й.
— Сливке, можеш ли да разбереш колко е сега часът в Ирландия?
— Ирландия?
— Точно така.
Тя побутна писмата настрана.
— Ще ни е нужна карта на часовите пояси. Наистина ли ти трябва?
— Да, моля те.
След като прегледа една карта в нейния компютър, която вероятно държеше, за да се консултира при предстоящи пътувания, Сливка ме информира:
— Часовата разлика е осем часа.
— По-късно?
— Точно така.
— Значи сега там е между осем и девет вечерта?
— Да — тя се усмихна, — или втората част на часа на Кучето.
— Мога ли да използвам телефона за международен разговор? Мисля, че там има някой, който може да ни помогне.
— На кого смяташ да се обадиш?
— Ще ми трябва номерът на пивницата „О’Кифи“. — Обясних й точното местоположение. След няколко минути тя вече разполагаше с него, дори бе дала поръчката и ми подаде слушалката.
Връзката бе изненадващо добра. Можех да различа даже гласовете на посетителите на заден план.
— Със съдържателя ли говоря? — попитах човека, който се обади.
— Един момент. — После същият глас: — Ей, Джордж! Търсят те!