— Не се извинявай, господарю Демон. Ти се опита да ме убиеш, и то за какво? Задето бях засегнал гордостта ти? За да отмъстиш за един човек! Е, моята гордост също беше засегната. Търпя тази болка от месеци. Нищо не може да ми помогне. Майка ми ме накара да я скрия, да се преструвам, че си ми симпатичен, но сега вече край. Ти си само мой.
— И искаш да довършим дуела — приключих вместо него. — Добре. Пусни Разпилени лунни лъчи и приятелката й да си вървят и тогава ще го направим.
— Че защо да ги пускам? — Той погледна към младата демоница. — Майка ми искаше да се оженя за тази повлекана. Може и да го направя, щом толкова настоява. Бих могъл да опитам и с жената. Достатъчно хубавичка е, за да ми достави удоволствие.
— Ако ти си бащата — произнесе ядно Разпилени лунни лъчи, — нещастното отроче със сигурност ще е някое идиотче. Нима забрави, че майка ти се подвизава като велик народен водач и търси подкрепа за каузата си? Ако другите узнаят какво си ми сторил…
— И как ще узнаят? Вие сте мои пленници.
— Но не и човешкият магьосник, който избяга. Баща ми ще узнае всичко от него. От друга страна, ако майка ти спечели войната, накрая пак ще ме получиш. Вслушай се в думите на Кай Рен — имаш сметки за уреждане само с него. Пусни ни да си вървим и си уредете сметките.
Тувон помисли малко и поклати глава.
— Не. Няма как да обясня избитите пазачи.
— Кажи, че си спял или че си бил някъде надалече, когато това се е случило.
— Не мога — инатеше се той. — Не бива да лъжа мама. Веднъж го сторих и бях наказан сурово. Тя се погрижи да не се повтаря.
— Струва ми се, че нарочно се бавиш, за да се върне Вис и да поеме всичко в свои ръце — рекох презрително. — А и май се боиш от дуела с мен.
— Не е вярно!
— Тогава прекрати тези дрънканици, намери ми меч и да се захващаме за работа. А междувременно, да не забравиш да се сбогуваш с дамите.
Тувон се огледа объркано.
— Че защо да се сбогувам?
— Разпилени лунни лъчи вече ти обясни защо трябва да ги освободиш — подхвърлих с досада, оставих чайника на земята и започнах да се протягам, като да се готвех за схватка. — Пък и нима те е страх, че биха се намесили?
— Ще извикам още стражи!
— За да докладват после на Вис! Не ставай глупак, Тувон. Щом Вис е омагьосала сина си да не може да я лъже, вероятно стражите са готови да й разкажат дори сънищата си.
Разкопчах си ризата и започнах да я събличам. Постарах се да скрия пистолета в гънките. Не бях успял да го презаредя, но все още разполагах с няколко куршума.
Разпилени лунни лъчи застана до Сливка. Ледените създания не й попречиха, но аз почувствах едно от хладните им остриета да опира в гърба ми.
— Можем и теб да измъкнем оттук — прошепна припряно тя.
— Може би… кой знае — отвърнах. — Ако оживея… е, тогава и сам ще се оправя. Зная къде да ви намеря.
Тувон даде знак на един от слугите си. Той изчезна и се появи след секунда, но този път носеше два меча. Погледнах ги и усетих, че косите ми настръхват. Единият беше моят душегубец — мечът, за който смятах, че е бил строшен или изгубен, а Седмопръстия го беше поправил по молба на Нощна булка — само за да бъде откраднат от Вис при пожара на Арсенала. Вторият бе мечът, който използвах по време на упражнения.
— Хайде, тръгвай — обърна се Тувон към братовчедка си — и вземи с теб малката сладка женичка. Както сама каза, накрая пак ще си моя. Не го забравяй, защото аз ще го помня.
Смехът му прогони и последните остатъци от страх от кръвта ми. Знаех, че най-вероятно ще ме надвие, но поне възнамерявах да се опитам да го затрудня.
Докато се разкършвах, хвърлих крадешком поглед на дамите. Имаше нещо странно в начина, по който стояха, заобиколени от разноцветни стъкларии. Изведнъж се досетих какво правят и им хвърлих одобрителен поглед.
Взех меча, предназначен за мен, обърнах се и им се поклоних церемониално.
— Скъпи дами, имам чест! Хайде, Тувон, стига си се туткал!
Той извади моя душегубец и запрати канията на пода. Не се нуждаехме от съдия, защото и двамата знаехме, че този път ще се бием до смърт. Не ни трябваха и някакви особени правила. Той се хвърли в атака и това бе сигналът за начало.
Отстъпих назад и Тувон ме последва, а завихрената долна част на тялото му оставяше зад него диря от ситни искри. Не исках да ме притисне в тясната част на помещението, нито да пострада някое от изделията ми и затова изтичах към коридора. Тук се въргаляха труповете на двете бронирани пчели, както и на още няколко стражи. Нямах много време за оглед, но все пак успях да забележа, че липсват телата на двамата недорасли демони и това ме обнадежди.
— Спри и се бий, проклетнико! — изрева разгневеният Тувон.