След известно време се спуснах долу и намерих една малка сфера в хралупата на дърво край кръстопът. Извадих я и я разгледах напрегнато. Върху й беше изобразена Земята и една мигаща линия през Атлантика сочеше, че наближавам Ирландия. Върнах сферата на мястото й и литнах отново. Съвсем скоро ме завладя усещането, че съм над сушата. Набрах височина и дадох воля на сетивата си.
Ето там. Отпред. Нечий нечовешки ум се рееше над върха на хълма.
— Ехей! — повиках го аз и промених курса така, че да се срещнем.
Вместо отговор, той следеше внимателно приближаването ми.
Спрях, когато се озовах на почетно разстояние.
— И какво, значи, си намислил? — попита ме той.
— Една история, но ще я разкажа на онзи, за когото е предназначена.
— Какво пък, Ирландия е страна на историите. Една повече едва ли ще навреди. Приближи се. Къде си се научил да говориш ирландски?
— Научи ме моят верен слуга — Оливър О’Кифи.
— Често срещана фамилия в Ирландия.
— Но този е бил роден в 1611 г., а го убиха снощи в Сан Франциско.
— Ела, седни до мен. Разказвай нататък.
Настаних се до него, той отпуши една прашна стъклена бутилка и ми я подаде.
— Пийни си.
Напитката наистина беше чудесна.
— Благодаря.
— Виждам, че си китайски мъдрец, значи нямаме много общо помежду си. Което също означава и че няма какво да делим.
— Право е, както го казваш.
— Може ли да попитам за името ти?
— Аз съм Кай Рен, стъкларят.
— Майчице мила! Господарят Демон, и то лично! Викай ми Ангъс от Хълмовете.
— Щом казваш. — Извадих копие от смъртния акт на Оли и му го подадох. — Всичко, което пише, е самата истина, освен датата на раждане. Но хората не са в състояние да разбират подобни неща. Попълних го въз основа на онова, което Оли ми е казвал през годините. Твърдеше, че е роден по тези места, в едно малко селце из хълмовете.
Ангъс кимна.
— Значи можеш да ме отведеш там?
— Ами да.
— Всъщност, ти ли си местният тартор на призраците? Необходимо ли е да търся някой по-висшестоящ, за да получа разрешение да се забъркам в хорските дела?
— Не… но какво всъщност си намислил?
Бръкнах в кесията и извадих три шлифовани изумруда, големи колкото нокът на палец.
— Подарък за теб, всемогъщи мъдрецо — произнесох тържествено. — За да се вслушаш в молбата ми.
Той ги прие почтително, вдигна ги един след друг към луната и надзърна през тях.
— Проклет да съм! Шлифовката им е безупречна!
— Разбира се. А сега, позволи ми да ти разкажа за О’Кифи.
Ангъс от Хълмовете отвори бутилката, отпи и ми я подаде. Бирата си я биваше.
— Хайде, започвай.
— И така, след като Оли се оженил, жена му родила близнаци — момче и момиче — подех аз. — Само дето умряла при раждането.
— Тъжно.
Кимнах.
— Та Оли оставил децата при снаха си и се запътил към Дъблин, за да продаде семейната си гъдулка, та да вземе малко парици, с които да захване някаква работа и да издържа семейството си. В неговото село изглежда нямало никакви перспективи. Запознахме се, помолих го да ми посвири, а след това му предложих да постъпи на работа при мен. Оттогава живеем заедно. Имаше кой да се грижи за децата, а и аз го пусках при тях винаги когато пожелаеше.
Ангъс кимна.
— Сигур наследниците му са се запилели нейде по света.
— Така е. Ето защо исках да подаря нещо на човек от неговото селце. Нещо, което да пази местните хорица от лоша поличба, или каквото е там в света на хората. Глад, детски болести, строшени трактори…
— Добро сърце имаш, китайски мъдрецо — рече той. — Сигурно си мислиш, че ще ти препоръчам селския свещеник или кмета като хора, които най-добре познават нуждите и болежките на съселяните си, но не е тъй. Джордж О’Кифи, съдържателят на тукашната пивница, се слави като отзивчив и честен човек, плюс това е и наследник на твоя приятел. Ела, ще те запозная с него. Мисля, че ще е най-добре, ако лично му разкажеш твоята история, така че си приготви няколко дребни вълшебства, за да бъдеш по-убедителен.
Ангъс, естествено, се оказа съвършено прав. Така или иначе, наложи се да покажа на какво съм способен — с цената на един излекуван артрит и няколко незначителни катаракти. Имах чувството, че осигурявам на своя нов приятел дълги години на почтително пребиваване в кръчмата и солидни количества безплатна бира.
Когато приключих, изправих се и обявих пред двамата.
— Сега е време да си вървя.