— Довиждане, любов моя — завърши Грейнджър и затвори телефона.
Извади цигара от сребърната си табакера и кибрит от джоба на сакото си. Посочи едно кожено кресло в ъгъла:
— Седни.
— Не искам да ви притеснявам, сър. Само ако може да взема досието на Лу Хуан.
Инспекторът се намръщи:
— Защо го искаш от мен?
— Казаха ми, че е при вас.
— Дани ли ти каза?
— Да, мислеше, че вие сте го взели.
— Мамка му. Не помня такова нещо.
Грейнджър дръпна от цигарата си и бавно издиша дима, като облегна глава на етажерката отзад.
— Биърс е такъв педант.
Димът бавно се разсея около вентилатора на тавана. Фийлд си даде сметка, че Грейнджър е от хората, които няма начин да не харесваш. Когато не са пред теб, те обхващат съмнения, но видиш ли топлото им изражение, веднага си готов да направиш всичко за тях.
— Извинете за безпокойството, сър.
Началникът се изправи и хвърли цигарата в металното кошче в ъгъла. Заобиколи бюрото и постави тежката си ръка върху рамото му.
— Не се колебай да ме потърсиш, ако имаш нужда от помощ. — Изпрати го до вратата. — Трябва някой път да дойдеш у нас на вечеря. Каролайн обожава да е в компанията на млади мъже.
— Слушам, сър.
Грейнджър взе нова цигара и я запали. Издиша облак дим към тавана, после предложи на Фийлд, но той отказа.
— Как ти се струва градът?
— Вълнуващ. Понякога потискащ.
— Ще свикнеш. — Инспекторът разпери широко ръка. — Това е най-страхотният град на света.
— По-хубав от Дъблин?
— Мамка му! — ухили се Грейнджър; върна се на мястото си и седна. — Работата сигурно е скучна за теб, но ще ти намерим и нещо по-интересно… Готвят ли се за мача в сряда?
— Да.
Началникът размаха предупредително цигарата си:
— Слушай, трябва да внимаваш с онзи дребосък Капризи. Той е най-опасният им защитник. Беше некадърник, но бързо се научи и е добър.
— Ще го имам предвид.
— Добре. Ако друго не помогне, счупи му крака преди мача. Имаш ли свободно време? За вечерята имам предвид.
Грейнджър се усмихна и Фийлд му отвърна със същото.
— Непрекъснато съм зает, но ще намеря време, когато е удобно на жена ви.
Грейнджър кимна. Щом Фийлд пристъпи към вратата, началникът попита:
— За какво ти е досието на Лу?
— Ами… за информация.
Американецът присви очи:
— Ясно.
Фийлд безшумно затвори вратата и се върна на бюрото си в ъгъла. Наближаваше шест часът. Помещението беше празно; столът на Ян бе прибран под бюрото й. Той реши въпреки жегата да се разходи пеша до „Бънд“. Така щеше да убие петнайсет-двайсет минути преди срещата с Джефри. Смокингът му (смокингът на баща му) висеше на закачалката в ъгъла.
Седна зад бюрото си; все още стискаше под мишница кафявите папки, които беше взел от Архива, и писмото, което бе забравил да пусне. Върху горното досие с молив бе изписано името на Лу Хуан, буквите бяха избелели. Отпред имаше съдържание, напечатано на машина, а отгоре Грейнджър беше допълнил с молив:
За МИ 6. Копие до Държавния департамент, Вашингтон. 12 януари 1926 г.
Лу Хуан е главатар на прочутата Зелена банда в Шанхай, най-могъщата триада, чието влияние се чувства дори в Международното селище и Френската концесия, особено в последно време. Живее на улица „Вагнер“ номер 3 в къща с многобройна охрана и наложници. По наша преценка сподвижниците му са 20 000 — въоръжени мъже, готови да изпълнят всяка негова заповед. Това е над два пъти повече от броя на всички войници и полицаи в Селището, дори ако включим администрацията. Вече сме изразили становището си по този въпрос и не смятаме да го повтаряме тук.
Лу е роден в Гаокяо в Путон. Детството и младостта му са забулени в мистерия, но общото мнение е, че произхожда от бедно семейство. Преселват се в Шанхай както много други, за да търсят прехрана, но намират само мизерия и болести. Майката на Лу умира още първата година след идването им, когато той е дете (на пет-шест години според преценката ни). Баща му се жени повторно на следващата година за жена от околността на същото градче, но скоро след това също умира. Мащехата на Лу се връща в родното си село, но е отвлечена от разбойници. Седем или осемгодишният Лу остава съвсем сам.
Връща се в Шанхай и започва да си изкарва прехраната с дребни кражби; после е приет в Зелената банда и се издига до неин главатар с помощта на хитрост и безскрупулност, уникални дори за една от най-жестоките организации в света. През 1923 г. унищожава Червената банда и сега е неоспорим господар на престъпния свят в района на Шанхай. Той вероятно е и най-влиятелният човек в цял Китай.