Катрин О’Нийл
Господарят на рая
ПРОЛОГ
Бедфордшир, Англия
6 юни, 1824
Габриела тичаше през огромния парк на имението Уестбъри с широко развети поли на прислужническата си униформа. Зад гърба й се разнасяха звуците на приема, долитащи през отворените към лятната нощ врати — музика, смях, звън на скъп кристал. Можеше да бъде там, поднасяйки шампанско на гостите, усмихваща се разсеяно на господата, докато дамите им я оглеждат с любопитство и надменност.
Но всичко това бе зад гърба й. Тичайки напред, тя се наслаждаваше на вкуса на свободата. Само след миг щеше най-сетне да бъде с Родриго.
Родриго!
През цялата вечер двамата с него се преструваха, че изобщо не се интересуват един от друг. Той отпиваше от питието си, облегнал лакът на камината — висок, загорял португалски бог с дълга златиста коса, непокорно падаща върху челото му. Не я погледна нито веднъж. Но когато времето напредна, тя усети сигнализиращия поглед на неговите лъвски, безсрамно бляскащи очи, които я оставяха без дъх. После той тихо се измъкна навън.
Още няколко минути Габриела не можа да се откъсне от задълженията си. Да се бави бе за нея агония, тъй като знаеше, че той я чака отвън. Това беше последният път, който щеше да го види за може би две години. Току-що се бе дипломирал като първенец в Хейлибъри, престижната академия на Британската източноиндийска компания, и на следващия ден отплаваше за Индия — първата му задача като офицер на компанията. Това беше неговото прощално празненство.
Габриела си спомни първия път, когато го видя. Доведоха го в имението Уестбъри тринайсетгодишен — странно момче с мъртви очи, изтръгнато от дома му в Индийския океан, син на прочут пират, обесен пред очите на детето. Дукът го приюти с великодушен жест, прати го в най-добрите училища и го превърна в идеален служител на Компанията. Малко от някогашното момче беше останало в него. Изглеждаше като перфектния английски джентълмен, с аристократично правилни черти — красиво, изсечено лице, римски нос, волева челюст и пълни, чувствени устни.
Двамата се харесаха от самото начало. Семейните им корени водеха дълбоко в колониите на Индийския океан, въпреки че тя, Габриела, незаконородената дъщеря на дука, никога не бе стъпвала там. И у нея, и у него се таеше копнежа по този далечен, загубен рай. Като деца се измъкваха някъде заедно и си измисляха игри, които им помагаха поне за малко да забравят ада на съществуването си. Когато Родриго замина да учи, го виждаше все по-рядко; но при кратките им срещи чувството помежду им ставаше все по-наситено и страстно. Нужен й беше само един поглед към него, за да почувства в гърдите си изблик на бликаща радост и да усети свободата на бягството, което присъствието му й предлагаше. Те бяха израснали като другари в игрите, но през последната година приятелството им пое своето естествено развитие и разцъфтя в дълбока и страстна любов.
Габриела тичаше към него в знойната нощ, по нежно заоблените хълмове, през ябълковата горичка, за да достигне зеления речен бряг. Той бе там, с разтворен фрак, разхлабена вратовръзка, разкопчал най-горното копче на ризата си. Беше изключителен, изправен в лунната светлина с вдигнато нагоре лице, вдъхващ морския въздух с пълни гърди. Намираше у него всичко, за което беше мечтала — тръпка, романтика, дъх на приключение. Родриго беше този, който щеше да я изтръгне от нейния мизерен живот.
Тя спря на няколко стъпки от младежа, обхваната от блаженството да му се любува, да се наслаждава на ликуващата радост, че това време им принадлежи и никой не може да им го отнеме. Той почувства присъствието й и се обърна. Погледът му беше тежък, изгарящ я отдалече. Тръгна безшумно към нея, омагьосвайки я с властната мъжественост на осанката си. Габриела се почувства невероятно мъничка пред него, докато той улавяше брадичката й и впиваше устни в нейните, завладявайки ги в огнена, страстна целувка.
Пламналата му от желание уста се отдели от нейната, плъзна се по бузата и се потопи в деколтето й. Като насън колосаната й блуза се разтвори под пръстите му и ръцете му се плъзнаха надолу. Дъхът му прокарваше гореща следа по раменете и ключиците й. Той свали униформата, излагайки голите гърди на момичето на нощния въздух. Ръцете му се плъзнаха по тях, мачкайки ги нежно, и повдигнаха белите полукълба, за да ги приближат към горещите му като жарава устни. Мъжът подразни зърното с трептящия си език, после го засмука, докато колената на момичето не омекнаха.
Той я сграбчи в силните си ръце, алчно плъзна език по сладките възвишения на гърдите й и я поведе към очакващата ги лодка. Единствените звуци, които достигаха до ушите им, бяха ромонът на реката и отривистото дишане на Габриела. Родриго стъпи в лодката с ловките движения на човек, роден за морски живот, без да обръща внимание на клатещото се под тежестта им дъно. Положи я на твърдата седалка, като за последен път вкуси с наслада гърдите й. Когато се опита да се изправи, Габриела сграбчи широките му рамене и го дръпна обратно.