— Значи трябва да го направите — настоя тя. — Осигурете ни гласността, от която се нуждаем.
— Иска ми се да можех. Гласуването на моя закон е само след седмица. Много е скоро, наистина. Всеки глас може да преобърне нещата. Сега Англия е завладяна от вълна на промени, особено след закона за реформата от миналата година, но за съжаление движението против робството не стои на първо място в народното съзнание. Историята на господин Соро може да наклони везните в полза на нашите активисти. Но ръцете ни са вързани. Непрекъснато ни спъват в това отношение.
— В какъв смисъл спъват?
— Нашите опоненти направиха всичко възможно да контролират този процес, така че разкритието, което господин Соро представлява, да не излезе на бял свят. Успяха да назначат своя представител Матсън за главен съдия.
— Съдията Матсън! — Тя си спомни приличния на плъх мъж, когото често беше виждала да разговаря с баща й.
— Едва ли трябва да споменавам, че той е голям поддръжник на фракцията, покрепяща робството. Освен това е в приятелски отношения с баща ви и контролира отхвърлянето на моя закон. Не предполагахме, че ще се заеме с това дело и нищо по-лошо не можеше да ни се случи. Той наложи вето на всяка възможна гласност около този процес. Ако някой дръзне да го наруши, ще бъде подведен под съдебна отговорност. Той ще се погрижи никой да не пророни и дума, която да подразни слуха на хората, поддържащи робството. Така че както, надявам се, сама виждате, просто не мога да ида при пресата. Ще ми се присмеят точно в момента, когато най-малко мога да позволя това.
Габриела въздъхна отчаяно, докато жената най-сетне си тръгна.
— Какво говорите, сър Томас? Обяснявате колко тежко е положението ни ли?
— Не бих искал да употребявам думи като „невъзможно“.
— Но е така.
— Очевидно намерението им е да дирижират процеса и да обесят господин Соро за пиратство преди гласуването следващата седмица, така че и полъх от скандал да не накърни каузата им. Няма да се изненадам, ако делото приключи, преди даже да сме започнали да четем закона.
— Ако изолират Родриго наистина толкова строго, защо тогава ми позволиха да се срещна с вас?
— Не сте обвинена в опасно криминално деяние. Смея да кажа — заради влиянието на баща ви. Колкото и да иска да види Родриго на въжето, все пак той се опитва да ви помогне. Разбрах, че се е наложил над сина си, разрешавайки ми да говоря с вас.
Това беше изненадващо.
— Защо ли го е сторил?
— Може би закъснял бащински инстинкт.
— Ако ми е отпусната малко свобода, то вие може би бихте могли да уредите някой кореспондент да…
— Няма абсолютно никаква вероятност да допуснат в съда някой журналист. Дори и да успея да издействам разрешение, кой представител на пресата ще рискува да попадне под съдебна отговорност, за да ви помогне?
— Тогава аз ще се опитам да извадя всичко наяве пред съда.
— Няма да ви позволят. Ако се опитате да кажете каквото и да било, което би противоречало на обвинението и официалната версия, те просто ще ви прекъснат.
Сър Томас млъкна за миг, виждайки как надеждата умира в очите й.
— Бог знае, че ми се искаше да носех по-добри новини.
— И на мен, сър Томас.
Значи въпреки всичко беше сгрешила. Беше заклинала Родриго да й се довери. И той го направи. Влезе слепешката в капана, за да й докаже верността си. А се оказа, че тя е грешала. Сигурно е била луда да мисли, че може да се вярва на това общество, което не беше правило нищо друго, освен да потиска и двама им.
— Значи сме загубили, преди да започнем — прошепна тя.
— Страхувам се, че да. Боя се, че пътешествието ви до тук е било пълна лудост. Възнамеряват да обесят господин Соро и просто не виждам какво би могло да ги спре.
Пазачите влязоха и казаха на сър Томас да си върви. После я оковаха и я поведоха по дългия затворнически коридор. Навън тя чу как търсачите на новини крещят подробности около процеса. Прочутият Родриго Соро е съден за пиратство, а любовницата му, негова съучастница, е актрисата Габриела Аштън-Крос, незоконородена дъщеря на дук Уестбъри, която вече е скандализирала Лондон с ролята си на пират. Беше непоносимо.
Когато я избутаха навън в светлината на летния ден, Габриела се изуми при вида на хилядите хора, събрани на площада. Някои от тях се подкрепяха с донесена от къщи храна, а други купуваха плодове и печени фъстъци от амбулантни търговци, плъзнали навсякъде. Когато я съзря, тълпата започна да дюдюка. Обгърна я море от разкривени лица, така че ескортът й трябваше да отблъсква хората със саби.