— Ето я пиратската курва! — извика някой.
Сякаш обесването на майка й се повтаряше. Някога Хейстингс я беше довел тук, проправяйки си път с лакти през тълпата, и беше казал: „Дайте път, това е дъщерята на френската курва!“ И хората се бяха отдръпвали, тази ужасна сган, за да може дъщерята да види по-добре агонията на майка си. Очите й се напълниха със сълзи при този спомен. Споменът как миловидното лице на майка й се разкривява в опит да поеме последна глътка въздух.
Габриела беше сънувала кошмари, в които я бесеха като майка й. Ето че те се сбъдваха.
Когато прекосяваха улицата към съда, тя хвърли поглед към кръчмата, откъдето най-вероятно Хейстингс наблюдаваше зрелището. От там модерните джентълмени гледаха публичните екзекуции, посръбвайки студена бира. Без съмнение той ще седне по същия начин и ще я гледа как увисва на въжето заедно с Родриго — нейния любим Родриго.
Тя беше предала човека, когото обичаше, като го беше накарала да й повярва. Той беше се оставил да го пленят. За да докаже, че й се доверява напълно. Значи това беше наказанието, което получаваше за изискванията си. Да знае, че го е пратила на смърт.
Напредваха бавно през враждебната тълпа. Най-накрая стигнаха стъпалата на голяма сграда в класически стил — съдът. Когато влязоха в мрачната съдебна зала, първото, което видя, беше окованият Родриго. Бяха го изкъпали и обръснали, но месеците затвор бяха придали бледнина на лицето му.
Косата му изглеждаше по-тъмна, без искрящото в нея слънце. Но беше толкова красив, че видът му накара стомаха й да се свие. Видя доверието в очите му. Но всичко беше толкова безнадеждно. Никой ли не му беше казал? Тя си спомни думите на сър Томас и почувства как сърцето й се смразява. Пътешествието ви до тук е било пълна лудост. Възнамеряват да обесят господин Соро и просто не виждам какво би могло да ги спре.
48.
Процесът премина с типична британска деловитост. Много свидетели бяха призовани да докажат обвиненията в пиратство. Хъмфри Холингстед, бившият шеф на Габриела в театъра, изтъкна импулсивната й бунтовност.
— Тя беше прекалено груба, даже за известна актриса. Нарушаваше правилата, променяше репликите си, когато сметнеше за добре, излизаше си по средата на представлението. Често казвах, че е по-голям пират от онзи, когото играеше на сцената. Не съм предполагал, че ще се окажа пророк и че тя ще се помъкне с тоя мошеник и ще се присмее на всички ни.
Когато слезе от свидетелската банка, той премина край нея с ехидна усмивка. Габриела беше отказвала безброй пъти да влезе в леглото му. Явно това беше отмъщението. Тя го презираше за неговото лицемерие и лъжесвидетелство. Ако все още играеше Родриго на сцената и той решеше, че представлението има нужда от малко реклама, щеше пръв да разпространи новината, че тя е блестяща пиратска кралица, вместо курвата на един моряк.
Извикаха няколко високопоставени офицери от Британската източноиндийска компания, за да свидетелстват за поведението на Родриго в Хейлбърн, преди да замине за Индийския океан.
— Беше подмолен и потаен. Направи всички ни на глупаци…
— Преструваше се, че се забавлява, докато всъщност замисляше как да превземе един от корабите ни…
— Никога не съм срещал по-лукав човек. Дяволско изчадие! Не бих му доверил и огризките от храната си
Тъмната съдебна зала бе претъпкана до краен предел и беше горещо като на екватора. Въздухът бе застинал, миришеше на спарени тела, помада за коса и парфюм. Каймакът на лондонското общество беше дошъл да гледа зрелището. Ядяха портокали и фъстъци, а обелките хвърляха на пода, сякаш се намираха в цирк. Докато слушаха с жадно любопитство показанията, си вееха с всичко, което им попаднеше под ръка. Изискани дами събираха в букет фини кърпички и ги размахваха деликатно. И въпреки непоносимата задуха, никой не си и помисли да си тръгне. Спектакълът беше твърде пикантен, за да го изпуснеш.
Сър Томас Бъкстън и неколцина от подръжниците му присъстваха, за да окажат морална подкрепа на Габриела през първия ден. Но заради главоломно наближаващия вот по закона за робството им предстоеше тежка битка. На втория ден вече ги нямаше.
Този ден адмирал Фултън се появи в съда с още няколко офицери от флотата. След потушаването на бунта на Сейшелите и след пленяването на Родриго той се беше върнал в Англия за процеса срещу човека, който юридически все още беше негов затворник.
На третия ден призоваха Хейстингс. Той се появи, облечен в консервативно черно, което подчертаваше тъмните му ястребови черти. Гледайки към Родриго с надменното изражение на новоизлюпен маркиз, той разкри пиратските деяния на затворника пред затаилото дъх множество.