— Броят на жертвите на този палач е достатъчен, за да напълни Кендалгрийнското гробище. Виждал съм го да наръгва и разпорва хора, без да му мигне окото. Той е хладнокръвен убиец, който използва знанията си върху английската политика, за да подкопае авторитета на Британия в открито море.
— А другият обвиняем? Госпожица Аштън-Крос?
— Госпожица Аштън не е по-добра от него. Бил съм свидетел на подлостта й. Не е случайно, че избра да играе на сцената ролята на този престъпник. Отдаде се на пиратството с рядко срещана страст. Собственият й брат, Кълън, знаеше какво прави тя и ни предостави доказателства. Прекарал е известно време с екипажа на пирата, след като е бил отвлечен от него. Момчето свидетелства като очевидец, че собствената му сестра е убила над дузина мъже. Невинни граждани, които просто са се оказали на пътя на съкровището, към което тя се стремеше заедно с любовника си. Бих искал бедният Кълън да беше тук, за да разкаже колко жестоки са били тези убийства.
През залата премина шепот. Габриела се приведе към господин Еймс, украсения с бяла перука защитник, и каза:
— Ах, лъжливото му прасе!
— Не ругайте — изсъска той. — И ние си имаме планове.
— И защо тя е направила нещо толкова ужасно, милорд?
— Тя сама ми каза — била влюбена в главореза.
Докато Габриела седеше трепереща, Хейстингс изстрелваше откоси от лъжи и всяка от тях копаеше все по-дълбоко гроба й. Сякаш се беше върнала в детството си и стоеше безпомощна пред несъщия си брат, докато той разказваше ужасни истории на баща им, за да бъде сигурен, че той ще го похвали, а ще отхвърли Габриела. Когато слезе от свидетелската банка, обвинението поиска кратка почивка, преди да призове самия пират.
Габриела се обърна към господин Еймс:
— Трябва да ме призовете да свидетелствам. Ще се опитам да кажа нещо повече. Трябва да има начин…
Но той поклати глава.
— Не мога да рискувам. Ще ми простите, госпожице Аштън-Крос, но вие сте известна надлъж и шир като импулсивна натура. Не мога да се доверя на това, което можете да кажете от свидетелската банка. В крайна сметка моя е отговорността да ви оневиня, независимо от случая и доверието на господин Соро. Ако запазите мълчание и оставите нещата на нас, можем да успеем.
— Как така независимо от случая и доверието на господин Соро?
Но преди той да успее да отговори, баща й изненадващо се приближи към тях. Очите му срещнаха нейните и тя видя как патрицианските му черти се смекчиха. Нещо, което не се бе случвало от времето, когато тя беше малко дете. Преди Хейстингс да свърши мръсната си работа. В погледа му имаше почти извинително изражение, сякаш искаше да започнат отначало.
— Трябва да се погрижите — каза той на господин Еймс — да неутрализирате показанията на сина ми. Направете каквото трябва, за да бъдем сигурни, че моята… че Габриела няма да увисне на въжето.
Докато Габриела се опитваше да прикрие изненадата си, господин Еймс попита:
— Ще свидетелствате ли в нейна полза? Ще признаете ли роднинството си с нея?
Дъглас погледна дъщеря си, а тя сдържа дъх. Сърцето й спря за миг, през ума й мина мисълта, че той ще го направи. Но дукът сведе очи и каза:
— Не мога.
— Разбира се — отвърна тя с горчивина. — Нито пък да защитите майка ми в съда. Кажете ми, Ваша светлост, така ли седяхте и гледахте как я хвърлят на вълците?
Дукът си тръгна с болезнено изражение. Господин Еймс потупа ръката й.
— Не бива да се вълнувате. Имаме още няколко тайни в запас.
— Какво искате да кажете?
— Ще видите след малко.
Тя наблюдаваше как прокурорът вика Родриго на свидетелската банка. Той стана и гордо пристъпи напред, въпреки че още беше с оковани китки. Гледката можеше да направи само лошо впечатление на съдиите. Сякаш беше твърде опасен, за да бъде пуснат без тези окови в съдебната зала.
Той отговори на въпросите с царствено достойнство, честно и ясно.
— Господин Соро, извършвали ли сте пиратски действия срещу Короната?
— Да. За да ви убедя…
— Ако обичате, господин Соро, отговаряйте само на поставените ви въпроси.
— Искам само да обясня…
— Няма нужда от обяснения, господин Соро. Разбираме твърде добре нечовешките престъпления, в които сте участвали. Окървавил сте се до шия, не е ли така? Е, господине, убивали ли сте или не моряци, плаващи под британски флаг?
Родриго беше олицетворение на потисната красота, отговаряйки хладно и с достойнство. Напомняше й за държанието му някога в Англия — властно тих и дистанциран и все пак с излъчването на човек, чиято тайнствена външност крие неподозирани дълбочини.