— И каква е тази истина?
— Че Родриго Соро стана пират само за да се бори срещу едно престъпление срещу човечеството. Ако ми позволите, мога да докажа, че всеки нападнат от него кораб е имал някаква връзка с незаконната търговия с роби.
— Пропътувал сте хиляди мили сам, за да дойдете в този съд и да дадете показания, които трябва да са били най-малкото унизителни за вас. Сигурно има и някаква друга причина, освен разбираемата обич към сестра ви.
Кълън погледна баща си в очите, от които сега течаха потоци сълзи.
— Може би за да докажа, че никоя човешка съдба не е предопределена.
Синът и бащата размениха дълги погледи.
— Съберете смелост, татко — прошепна Кълън. — Направете това, което знаете, че е правилно.
Дъглас въздъхна и излезе тичешком от залата. Габриела каза на Родриго:
— Пак избяга.
— А може би не — отговори той.
52.
Кълън слезе от свидетелската банка и се хвърли в обятията на сестра си. Габриела го прегърна и разроши пречема му, като че ли беше още малко момче.
— Толкова се гордея с теб — каза тя.
Родриго просто протегна ръка и стисна Кълъновата, изразявайки безмълвната си благодарност.
Когато забеляза покровителствено положената на рамото й Родригова длан, Кълън каза на сестра си:
— Винаги съм си мислил, че сте родени един за друг.
Но интимният момент трябваше да бъде прекъснат, защото съдебните заседатели, които до този момент си бяха шушукали помежду си, сега ги призоваха.
— Милорд, искаме да чуем пълните показания на свидетеля, без оглед на тяхната продължителност.
Хейстингс се хвърли към катедрата.
— Матсън, не можем да им позволим това!
Съдията погледна към намръщеното лице на адмирала и, повдигайки вежда, заповяда:
— Лорд Брекънридж, бъдете така добър да седнете или ще наредя да ви изведат със сила от залата.
Значи съдията Матсън късаше с Хейстингс. Габриела видя как нейният несъщ брат отстъпва назад, преценява ситуацията и накрая напуска бързо съда.
Кълън се обърна към адмирала:
— Мисля, че Хейстингс ще се опита да спре баща ми.
— Да го спре от какво?
— Мисля, че баща ми отива да вдигне ветото си в Парламента. Може би още има време да се промени изцяло гласуването на закона против робството. Хейстингс ще опита да го спре дори ако това означава да убие собствения си баща.
Габриела се извърна към съдията.
— Освободете го! — извика тя. — Веднага освободете Родриго!
— Не мога — отвърна съдията. — Нищо не може да промени статуса на задържания.
Родриго дърпаше отчаян веригите си. Трябваше да се измъкне от тук. Трябваше да спре Хейстингс. Габриела се хвърли към адмирала.
— Направете нещо! Сигурно и вие искате този закон да се приеме. Пуснете Родриго да направи каквото може!
— Ще пратя войници — предложи адмиралът.
— Аз мога да се движа много по-бързо — каза Родриго. — Няма да го оставя да ми се изплъзне.
Адмиралът усети логиката в думите му и взе решение. Взе ключовете от пазача и каза с най-властния си тон:
— Както вече казах, този мъж е пленник на Кралската флота и като такъв е в моя власт да го поема под лична отговорност за кратко време. Вярвам, господин Соро, че няма да се подиграете с тази привилегия. Очаквам да ви видя отново до час.
— Няма да предам доверието ви, адмирале.
Когато веригата падна от китките на Родриго, той прескочи преградата, разблъска столовете и изскочи през вратата. Габриела тичаше плътно до него. Чу името си и се обърна. Кълън извади с широк жест сабята на адмирала и я хвърли към нея. Тя я хвана, кимна на брат си и хукна напред.
Родриго стоеше на ъгъла с длан над очите и оглеждаше улицата. В далечината Габриела забеляза Хейстингс, който галопираше на гърба на коня си. Изведнъж тълпата ги забеляза.
— Това са те! — извика някой. — Пиратът и кучката. Бързо! Ще избягат!
Родриго сграбчи ръката й и се отдръпна.
— Никога няма да го стигнем. Мисли бързо, Габе! Не ни трябва просто идея. Трябва ни вдъхновение.
— Реката! — извика тя.
— Разбира се.
Те се обърнаха и хукнаха по страничната алея. Тълпата ги последва. Трябваше бързо да се измъкнат. Множеството крещеше:
— Спрете ги!
Още граждани, помислили, че затворниците бягат, се присъединиха към гонитбата.
Минаха покрай катедралата Сейнт Пол и стигнаха Пъдъл Док. Там бяха акостирали множество съдове, ладии, лодки и един-два кораба. Плъзгайки поглед по тях, Габриела видя един потеглящ параход.
— Това трябва да е параходът, с който е дошъл Кълън — каза тя.
Те се спогледаха и помислиха за едно и също.
— Ще го вземем — каза Габриела и за двамата. Завтекоха се по дока и се качиха без позволение. Пробиха си път през протестиращите моряци и намериха капитана. Габриела вдигна сабята на адмирала и я опря в гърлото на човека.