— Сега ние командваме този съд, капитане. За едно кратко пътешествие — каза Родриго. — Съдействайте ни и никой няма да пострада. Ако се съпротивлявате, не отговарям за последствията.
Американецът погледна Габриела, после и Родриго.
— И къде искате да идете?
— В двореца Уестминстър — заповяда Родриго. — И то бързо.
За секунди машините бяха пуснати в ход и параходът се насочи към сградата на Парламента. Скоростта, която разви параходът, беше впечатляваща.
— Вие вероятно сте докарали брат ми от Египет — каза Габриела на капитана. — За което ви благодаря.
Той изглеждаше объркан.
— О, сигурно не сте знаел, че е на борда. Бил е пътник без билет.
— Ах — каза накрая капитанът. — Виждам, че ви е семейна черта.
Сега обаче не беше време да се разсейват.
— Бързо — каза Габриела. — Накарайте това чудо да върви колкото се може по-бързо!
Минаха под няколко моста — Блекфрайърс, Ватерлоо, а когато стигнаха моста Уестминстър, Родриго каза с възхищение:
— Този кораб е бърз. Можем да се върнем с него у дома за по-малко от три месеца.
— Ще желаете ли да ви направим резервация? — попита сухо капитанът.
Родриго не му обърна внимание.
— Само побързайте!
Още докато казваше това, той забеляза нещо и хукна към перилото. Отпускайки сабята от гърлото на капитана, Габриела се присъедини към него.
— Спрете! — извика Родриго като господар на кораба. Американците предадоха заповедта, но нямаше къде да закотвят огромния съд.
— Какво виждаш? — попита Габриела.
Родриго посочи към Уайтхол и тя забеляза Хейстингс, който галопираше бясно по улицата. А вляво Габриела видя баща си, който се качваше по стълбите на Уестминстър. Едва придвижвайки се заради тълпата, която се беше събрала на входа, за да чуе изхода от гласуването. Хейстингс се беше устремил към него.
Родриго се огледа. Бяха твърде високо, за да скочи в реката. Точно тагава преминаха под моста. Той вдигна поглед, скочи върху парапета и буквално излетя нагоре, за да се залови за долната част на моста, докато корабът преминаваше под него.
— Родриго! — извика Габриела. — Забрави сабята.
Но той нямаше време да се връща. Изкатери се по моста, подплаши минувачите, разблъска ги и хукна към Хейстингс.
Когато парахъдът спря край брега, Габриела чу вика на несъщия си брат:
— Стой, татко! Не мърдай!
Дъглас се обърна и погледна сина си.
— Няма да ми попречиш да направя това, Хейстингс. Вече нямаш власт над мен.
Габриела наблюдаваше как Родриго спира за миг, а Хейстингс вдига пистолета си и запъва петлето.
— Така ли, татенце?
53.
Когато Хейстингс сложи пръст на спусъка, Родриго беше на може би десет метра от него. Без да мърда, той се провикна:
— Крос! Насам!
Хейстингс продължи да държи баща си на мушка, но погледът му се плъзна към Родриго. Да застреля баща си и да провали утвърждаването на закона — или да убие Родриго, докато е беззащитен? Той се поколеба за миг, после обърна оръжието към стария си враг и стреля. Но Родриго беше усетил намерението на злодея и залегна на пътя точно когато пистолетът изгърмя. Куршумът рани лявото му рамо.
Докато Родриго лежеше зашеметен на земята, Хейстингс хвърли пистолета, изтегли сабята и се хвърли към жертвата си. Дъглас видя своя шанс и бързо влезе в сградата.
Габриела се огледа и сграбчи един топ въже, като завърза края му за парапета.
— Трябва да ми помогнете — каза тя на капитана. Прехвърли въжето през борда и се хвана за него. — Вярвам, че ще го държите, докато сляза.
— Но, драга госпожице пират…
— Няма време. Ще помогнете ли или не!
Капитанът хвана колебливо въжето. Габриела завърза сабята за хълбока си и внимателно слезе на земята. После хукна към Уестминстърския дворец.
Родриго беше успял да стане, преди Хейстингс да стигне до него. Но бързината му беше намаляла и Хейстингс успя да му нанесе втора рана, този път в дясното рамо.
Наслаждавайки се на предимството си, Хейстингс се усмихна и нападна отново. Този път жертвата му отскочи ловко встрани, но се подхлъзна. Хейстингс се хвърли върху него и го зарита с ботушите си. После скочи върху му и опря смъртоносното острие в гърлото му.
— Сбогом, Родерик. Струва ми се, че даже ще ми липсваш. Но не толкова, че…
Точно тогава Габриела стигна до тях. Задъхвайки се, тя извика:
— Родриго!
Той се обърна по посока на гласа й, но поряза шията си. Кръвта му бликна като рубини по врата му. Габриела не се забави. Знаеше, че няма да успее да го достигне навреме, затова вдигна сабята и я хвърли към него. Родриго я сграбчи в юмрука си и отхвърли с нея острието на своя враг. После скочи бързо на крака.