— Това беше грешка — изфуча Хейстингс. — Ще ти се иска да те бях убил бързо и милостиво.
— Кога пък си бил милостив? — отговори му Родриго.
— Когато не се сетих да те заколя в леглото ти още като момче.
Започнаха да се бият, кръстосвайки мощно оръжията си, отразяващи яркото слънце. Пред погледа на Габриела двамата се придвижваха по моста, докато хората се бутаха, паникьосани, встрани, за да им сторят път. Тя тръгна след тях, като й се искаше да има сабя и да може да помогне. Но въпреки раните си Родриго се биеше добре. И двамата мъже бяха облени в пот. И двамата бяха с разкъсани от остриетата дрехи. И двамата кървяха по гърдите и ръцете си. Това не беше дуел между джентълмени. Беше схватка на живот и смърт.
Хейстингс притисна Родриго до каменното перило на моста. Но когато насочи сабята си към него, той го изрита силно в гърдите, така че злодеят отхвърча назад. Пиратът прескочи светкавично каменната преграда и се приземи на пътеката край реката, принуждавайки противника си да го последва.
Започнаха да се изморяват. Но дори и тогава Хейстингс не спираше да сипе обиди.
— О, добро париране, Родерик — дразнеше го той.
Родриго не отговаряше. Огнестрелната рана явно му причиняваше неприятности и той изглеждаше замаян от загубата на кръв. Те се отправиха към стъпалата, които водеха към реката. Там двамата продължиха да атакуват и парират, слизаха малко надолу, после отново се изкачваха. Оръжията им се движеха толкова бързо, че едва се виждаха. Беше красив, жесток танц между двама майстори на играта. Насъбра се тълпа, която ахна, когато Хейстингс поряза горната част на корема на Родриго и още кръв потече по израненото му тяло. Когато видя това, Габриела се втурна към един от зяпачите, измъкна сабята му и се приближи към дуелиращите се.
— Сега е мой ред, Родриго!
— Не! — извика той през рамо. — Това е битка, която отдавна чакам. Няма да се предам заради малко кръв.
— Браво, Родерик! — извика Хейстингс. — Колко английско от твоя страна.
Обидата вля сили в жилите на Родриго. Той отблъсна атаката на противника си и докато Хейстингс все повече отпадаше, усили нападението. Самодоволният вид на лорда се смени от тревожно изражение, докато енергията на пирата се изливаше в светкавична серия от удари, на които Хейстингс едва успяваше да отговори. Приближавайки се към тълпата, лордът се подхлъзна и падна на земята. Родриго накрая получи своята възможност. Той изрита сабята на Хейстингс встрани и го издърпа на паважа. С усмивка на победител опря острието върху беззащитните гърди на врага си.
— Какво ще предложиш сега срещу живота си? — попита той.
Габриела видя животинския ужас в очите на Хейстингс, който се опитваше да мисли.
Изведнъж от тълпата, скупчена пред вратите на Парламента се чу рев. Гласуването беше приключило. Наоколо се понесоха гласове.
— Законът е приет! Законът е приет! Няма да има вече робство в Британия!
Родриго сведе поглед към жертвата си. Очите им се срещнаха. И двамата осъзнаха, че накрая Родриго е победил. След всички отчаяни усилия през дългите години всичко беше свършило.
— Предполагам, че няма смисъл да искам милост — каза Хейстингс.
— Милост ли? — попита Родриго, отдърпвайки сабята си. — Защо пък не?
И заби с всичка сила острието в сърцето на своя враг.
54.
Пиратът ритна вратата и нахлу в каютата на дамата. Огледа скупчените треперещи жени и, кимвайки към камериерките, изрева заповедта си:
— Вън!
На първия ред на театралната ложа една внушителна личност се бореше с яда си. Докато слугините на сцената долу се бутаха около вратата, оставяйки изплашената си господарка насаме с прочутия корсар Родриго Соро, ужаса на Индийския океан.
Когато пиратът на сцената разкъса роклята на жената и всички ахнаха, зрителят потъна в креслото си и поклати глава.
След миг се наведе отново напред, защото пиратът долу зае мелодраматична поза и каза с ръка на сърцето:
— От името ми се боят в целия Индийски океан, от нос Добра Надежда до морето на Целебес. Потапял съм кораби и съм събрал богатства, достойни за кралски откуп. Но без любимата жена аз съм половин човек!
— Достатъчно! — Изправяйки се, недоволният зрител сложи крак на перилото. — Никога в живота си не съм гледал подобен боклук!
Габриела се опита да не обръща внимание на изблика и продължи да играе. Но до слуха й стигнаха и други гласове. Хората ахнаха и започнаха да викат нещо. Неспособна да продължи, тя се обърна и вдигна очи към кралската ложа. А там, на път да скочи, стоеше истинският Родриго Соро.