Той я пусна, довлече лодката на сушата, после пак вдигна Габриела и я целуна силно.
— Хайде да идем в къщата — каза той.
Отнесе я до мястото, където пясъкът преля в поляна с млада трева. И зад нея, заобиколена от надвиснали дървета, се издигаше къщата на неговата младост, къщата, в която не беше влизал повече от двайсет години, освен като нощен нападател. Сега те можеха да влязат заедно през входната врата и да я нарекат свой дом.
Когато си спомни последния път, когато беше тук, Габриела потръпна и се поколеба. Родриго усети това и я попита:
— Има ли нещо?
— Не съм сигурна…
— Какво има, caricia? Да не страхуваш от болезнени спомени?
Тя осъзна, че е така. Образът на Хестингс, легнал върху робинята, беше заседнал в ума й.
— Може би в крайна сметка свързвам бъдещата ни спалня с грозни неща.
Той й се усмихна загадъчно.
— Струва ми се, че сме се погрижили за това.
— Така ли? — Тя подскочи в обятията му. — И как?
— Почакай и ще видиш. Ама спри да се мяташ или ще се видя принуден да те пусна на земята.
Той я отнесе до огромната дива смокиня. Отблизо дървото беше изумително с древните си корени, образуващи естествена пътека към къщата.
— Това дърво е било тук стотици години — каза й той. — Дядо ми е построил къщата до него.
Той я пренесе под корените и през отворената врата. Там ги чакаха Мая и Канину с блестящи бели усмивки на черните си лица.
— Добре дошла в новия си дом. Всичко е готово, точно според нарежданията.
Родриго и Канину се заговориха на суахили и Габриела разбра, че са приготвили нещо специално за нея, въпреки че не разбираше думите. От кикота на Мая пък долови, че изненадата е някак си скандална.
— Какво сте направили? — попита ги тя.
— Ще видиш.
— Хайде, покажи ми тогава. Не мога да чакам повече.
Родриго я пренесе през прага, както се полага на булка, а после я качи по бамбуковите стълби. Тя забеляза отворените стаи, от чиито прозорци се виждаше поразителна гледка. Но в бъдеще щеше да има достатъчно време да изследва новия си дом. Сега в ума й, беше само изненадата.
Не можеше дари да си представи каква би могла да бъде.
На прага на спалнята Родриго спря и й отправи предизвикателна усмивка. Канину и Мая ги бяха последвали по стълбите, шушукайки помежду си. Родриго се обърна и с шеговито строг глас им заповяда да си вървят. Те си тръгнаха, но от усмихнатите им лица си личеше, че не са се обидили. Продължиха да хвърлят към Габриела заговорнически погледи, докато не слязоха на първия етаж.
— Не е кой знае какво — предупреди я той. — Няма да намериш купчина дублони в леглото си или някоя подобна пиратска глупост.
Тя се разсмя.
— Аз съм съпругата на губернатора и не поддържам връзка с пирати.
Той се присъедини към смеха й.
— Само недей да очакваш прекалено много.
Родриго отвори вратата с ритник и я внесе със замах в стаята. Още преди да я остави на пода, тя ахна от удоволствие.
Защото там, до задната стена, под сабите на дядо му, стоеше огромно квадратно легло, фрапантно застлано с ярки алени чаршафи.
— Родриго, ти си запомнил?
Тя се изтръгна от ръцете му, притича до леглото и зарови ръце в коприната, така както някога ги беше заровила в копринения сейшелски пясък.
— О, божествени са! Не мога да дочакам да…
— Неподобаващо държание за губернаторска съпруга.
— Още нищо не си видял от неподобаващото ми държание. Събличай се!
— Не сме ли нетърпеливи?
— Винаги съм искала да те видя гол сред тези алени чаршафи.
Той се подчини и започна да сваля дрехите си, но твърде бавно за вкуса й. Габриела се приближи до него и разкъса губернаторската му риза, а после издърпа финия колан от панталоните му на магистрат така, че те се свлякоха на купчина в краката му. Най-сетне той застана пред нея гол, застинал в цялото си стоманенотвърдо величие, целият златен и богоподобен, сякаш тялото му е били изваяно от самородно злато единствено за да доставя наслада на очите й. Ето че отново изглеждаше като пират.
Родриго падна по гръб върху леглото и тя въздъхна дълбоко. Алената коприна обгърна тялото му като рамка.
— Мога просто да си те гледам цяла нощ.
Оранжевото сияние навън беше изтляло, отстъпвайки място на дълбок виолетов здрач.
— Не съм си представял, че ще гледаш и няма да пипаш — нацупи се той. После разтвори мощните си обятия и я примами към себе си.