— Ще съжаляваш, че направи брат ми на глупак — предупреди го тя с характерния си дрезгав глас.
— Аз тая я знам — изкрещя един от мъжете. — Тя е кучката, дето играе пират в театрото.
— Значи нема проблем да й разкажа играта, а?
Тя не сваляше поглед от противника си. Когато той нападна, тя се наклони назад, изчаквайки реда си. Той замахна с по-голяма сила, но тя го парира с високо вдигната лява ръка, за да балансира тежестта на шпагата си. Той се обърна ухилен към приятелите си и каза:
— Че то било фасулска работа, момчета!
В този момент тя се хвърли напред и сряза част от мустака му с острието на оръжието си. Ръката му се вдигна към бузата и веднага се изцапа с кръв. Разсърден, той атакува мощно, кръстосвайки шпага с нейната, решен да я сломи със силата си. Но тя буквално танцуваше пред него с развени коси, парираше и контрапарираше, докато той се биеше с още по-голяма жар. Обаче силата на ударите му му пречеше да я докосне дори веднъж с острието си. Тя беше твърде бърза, твърде ловка. Твърде обладана от мисълта да го накара да си плати за обидата.
Беше се упражнявала със синьор Сифреди, италианския майстор на шпагата, който преди години беше подготвил, без да иска, Родриго Соро за престъпния му живот в моретата. В началото Габриела се беше упражнявала, за да може да посрещне физическите изисквания на ролята си. Но после откри с учудване, че харесва благородния спорт, дори има дарба за него. Синьор Сифреди откри в нея качество, което наричаше Intrepido — рядка смелост, която притежават само най-големите майстори на острието.
Габриела обезоръжи противника си, след което се обърна към чакащите наблизо негови другари, опълчвайки се едновременно срещу двамина от нехранимайковците. Необременявана от тежки и неудобни поли, тя скочи върху масата и стовари ботуша си в лицето на един от братята, като го изпрати към празното ведро. То се отърколи, разливайки катран по пода. Като видя това, тя напрегна цялото си умение, за да набута и останалите в лепкавата каша. Те се вбесяваха от клопката и губеха предимството си. Годините на сурови тренировки сега й послужиха добре. Докато мъжете дишаха с мъка, тя дори не се беше изпотила.
— Имам новини — подвикна тя към Кълън и се разсмя, когато един от противниците й се подхлъзна и падна върху друг, стоварвайки се по лице в катрана. Тя замахна, поряза ръката на съперника си и обяви:
— Те се предадоха, Кълън. Най-накрая Бо Валон е наш.
— Наш? Как така наш?
— Дадоха ни го, свободен от всякакви задължения и тежести.
Той замръзна с котката на ръце, а видът му беше изключително объркан.
— Ти сигурна ли си?
— Разбира се. Всичко е уговорено.
— Но, Габи, защо ще правят такова нещо? След всички тези години?…
— Има ли значение? Важното е, че победихме. Бо Валон е наш.
За момент тя не можа да продължи разговора. Един от биещите се я притисна към бара. С ръце зад гърба си тя скочи и се приземи на тезгяха. След това ритна момчето в лицето и го отпрати надалеч.
— Не е в техен стил, нали? — викна Кълън след малко.
— Засрамих ги и те поддадоха. Кълън, радвай се. Мечтата ни се сбъдна. Най-сетне ще си отмъстим за онова, което сториха на мама. Животът й ще придобие смисъл чрез нас.
— Те сигурно искат нещо в замяна?
— Да изчезна и да престана да позоря фамилното име, което ще направя с удоволствие. И да дам съгласието си „Отмъщението на Лъва“ да бъде спряно завинаги. Явно дните на пиратство свършиха за мен. Също и животът в Англия.
— Но, Габи… Мислиш ли, че и аз трябва да идвам с теб? — Той се обърна и погледна томително към Хали. — Може би бих могъл…
— Естествено, че идваш с мен! Мислиш, че ще те оставя тук? Ще те отведа на сигурно място. У дома, Кълън! У дома в Бо Валон.
Тя погледна към брат си навреме, за да забележи как един от русите гиганти се промъква към него изотзад.
— Пази си гърба — предупреди го тя.
Той се извърна и почти се сгромоляса от страх на пода. Изведнъж двамата се оказаха заобиколени от тълпа юначаги, които до момента се бяха задоволявали да наблюдават представлението. Напредваха към тях, въоръжени с шпаги, сопи и стиснати юмруци, на помощ на другарите си. Габриела сграбчи Кълън и го бутна зад себе си, защитавайки се срещу новите си противници, като забелязваше с ужас как вълна след вълна освирепели докери настъпват срещу им. Настроението им се беше изменило от недоверчива насмешка към жажда за отмъщение.