— Ако не беше капитан, драги, вече да си мъртъв.
Без да мисли, Габриела тръгна към него, за да му даде дължимото.
— Ти, кръвожадно животно — изсъска тя, преди капитанът да успее да я предупреди. Твърде късно, тя видя тревожния му поглед, но той не охлади яростта й. Беше толкова шокирана от това, което ставаше, тъй различно, от всичко, което си бе представяла, от действието в пиесата си, че се опитваше да излее потреса си чрез думи. Но пиратът не й даде възможност за това. Обърна се към нея и в очите му проблесна интерес. Не я беше забелязал досега, но когато я огледа добре, се ухили похотливо и тръгна към нея.
— Другари — извика той. — Излъгали са ни! Ето го съкровището!
Капитан Уоткинс се изстъпи пред нея, за да я защити, но беше блъснат настрана като чувал с картофи и задържан от гигантски негър със златна халка на носа. До този момент димът я беше крил от погледите на останалите, но когато бандитът извика, пиратите изоставиха омаломощените моряци и бавно се запътиха към нея. За секунди Габриела и Кълън се оказаха заобиколени от дузина или повече ужасяващи създания, всеки от които изглеждаше сякаш наистина би могъл да изяде лъв за закуска.
Мъжете ги обкръжаваха, измервайки ги с жестоки погледи, като поглаждаха четинестите си бради и се подхилваха един на друг. Прииждаха все нови и нови и Габриела чувстваше как похотливите им погледи се плъзгат по кожата й.
— Трябва ми сабя — прошепна тя на Кълън, но той беше толкова изплашен, че не беше способен да реагира. Кръвта се беше отдръпнала от изпитото му лице, а сините му очи се бяха изцъклили от паниката, която го сковаваше.
Габриела отстъпи назад, но те я последваха и се озъбиха заплашително. Зъбите на някои жълтееха през косматите им бради, а на други просветваха с жесток бял блясък зад дебелите им черни устни. Чуха се изстрели и Габриела изтръпна, понеже си спомни как лейтенант Уолис беше застрелял помощника в лицето и безразличието на пирата, който беше отсякъл ухото на капитана.
Капитан Уоткинс сипеше обиди към завоевателите, но Габриела не можеше да чуе думите му. В главата й звънеше тревожна камбанка, която я предупреждаваше за надвисналата опасност. Трябваше й сабя. Беше жена и не можеше да се справи с всички с голи ръце. Но ако успееше да се добере до някоя шпага, щеше да им даде да се разберат! Огледа набързо палубата и откри една сабя, захвърлена до някакъв мъртъв моряк. Беше изцапана с кръвта му, но в момента нямаше място за придирчивост — не и когато Кълън стоеше в шок под пистолетните изстрели и когато нямаше кой да й помогне, освен собствената й смелост и ловкост. Тя се хвърли към оръжието тъкмо в момента, когато един от пиратите протегна, ухилен, ботуша си и го подритна настрана. Обзета от паника, Габриела си плю на петите и побягна. Чуваше смеха им зад себе си, чувстваше надигащата се у мъжете похот. Знаеше, че опитът й да избяга само ги забавлява и възбужда още повече. Един от тях я сграбчи и дръпна, така че тя полетя към огромния румпел пред себе си. След това те се хвърлиха към нея, наситили се на играта на котка и мишка, и приковаха ръцете й към кормилото така, че тя повече не можеше да се съпротивлява. Ръцете им се заплъзгаха по тялото й, вдигнаха полите й и задържаха бясно ритащите й крака. Тя закрещя като звяр, мятайки се отчаяно в напразните си опити си да се отскубне. Побесняла до болка, тя почувства как й причернява и не забеляза промяната, която настъпи в поведението на наемниците. Изведнъж обаче видя как те се извръщат и отдават някому чест. След това се отдръпнаха от нея и една висока фигура изплува от барутния дим. Сърцето й спря да бие. Сурово намръщен, пред нея стоеше единственият мъж, способен да укроти тези грубияни — царят на пиратите Родриго.
— Ella a minga — изръмжа той. — Тя е моя.
6.
С едно-единствено бързо движение той я вдигна и я метна на рамото си. Ревейки на португалски заповеди към хората си, той прекоси палубата, сграбчи края на едно висящо въже и се прехвърли с него на своя кораб, който беше започнал да се отдръпва от плячкосания съд. Габриела видя океана далече под себе си, когато те прелитаха във въздуха. Тогава си спомни всичко, което се беше насилвала да забрави. Усещането за допира на тялото му, стегнато като стоманена кама, на силните и ловки ръце, които я обгръщаха с властното чувство за собственост на корсар, отнасящ плячката си. Мускулите й омекнаха от облекчение, когато ботушите му докоснаха дървената палуба на пиратската фрегата. С широки крачки той се отправи към каютата си. Тя чу как вратата се отвори и затвори. Той я остави на пода и отиде да заключи вратата. Габриела постоя замаяна за момент, а след като главата й се проясни, огледа стаята, в която се намираше. Стените бяха отрупани с книжни лавици, каютата беше обзаведена със старинни португалски мебели, а на стената срещу нея беше окачена богата колекция от великолепни ками и саби, инкрустирани със злато и скъпоценни камъни по старинен маниер. Тя се почуди за миг дали не са принадлежали на предците му пирати. В същия момент забеляза огромното легло в средата на стаята, застлано с алени чаршафи. Загледа се в него и потръпна от откровената чувствена покана, която разбърканата коприна отправяше. Тогава Родриго се хвърли към нея и я сграбчи в обятията си, притискайки я така силно до мощната си гръд, че я остави без дъх. След това склони глава към нейната и запечата устните й с дълга целувка. Габриела беше забравила прелъстителната сила на целувките му. Бяха толкова страстни, толкова прекрасни, толкова неустоими… Сякаш цяла вечност той можеше да изследва с прелъстителна бавност и най-потайните кътчета на устата й. Сякаш искаше да сломи несигурността й с настоятелната атака на езика си.