Вдигна я в могъщите си ръце и я пренесе през стаята, полагайки я във водовъртежа от алена коприна. Габриела не беше в състояние да мисли. Беше прекарала годините след бягството му, потискайки всяка мисъл за времето, прекарано заедно, заличавайки в гнева си и обидата си всеки спомен за него. И сега в нея нахлуваше отново старото желание, едновременно въодушевяващо и плашещо.
Той легна върху нея. Тялото му беше твърдо и неумолимо. Сграбчи главата й и отново завладя устата й, като я държеше неподвижно. Сърцето й биеше бясно срещу гърдите му. Тя чувстваше ерекцията му, неудържима като меч на варварин. Толкова го желаеше!… Простена и придърпа главата му към себе си в завладяващата я страст. Беше прекрасно, невероятно. Тялото й се почувства живо за пръв път от години под опитната му уста, гореща като екваториалното слънце.
— Години чаках този миг — каза той, без да отделя устни от нейните. Акцентът му беше станал още по-тежък, отколкото си спомняше, тъй като след като напусна Англия, беше оставил истинската си природа да го завладее. — Години мислех за теб, мечтаех за теб, боготворях спомена за теб. Години се измъчвах, желаех те в обятията си и знаех, че не би се отдала на никой друг мъж.
Нищо друго не можеше да й причини повече болка от това, което беше казал. Тя отдръпна уста от неговата.
— Откъде знаеш, че не съм била с друг?
— Шпионите ми наблюдаваха всяко твое движение.
Тя ахна, поразена от признанието му. Опита се да си спомни дали се е чувствала следена някога, но не можа. Той вдигна глава и срещна пронизващия й поглед.
— Да не би да си си мислила, че ще те оставя просто така? Че няма да следя това, което е мое?
Ella a minga — беше казал той на хората си. Тя е моя.
Беше толкова самоуверен, толкова сигурен във властта си. И все пак имаше неща, които и най-добрите шпиони не можеха да открият. Неща, които още отдавна бяха унищожили всяка възможност за бъдеще с Родриго — даже и ако той не беше посветил живота си на целта да стане най — кървавия пират на седемте морета.
Преди осем дълги години тя беше мислила за това, когато се бяха сбогували. Тогава бе видяла доказателството за тъмните страсти, за опасната чувственост на неговото тайно аз, което той беше скрил от нищо неподозиращия свят. За студения, безскрупулен начин, по който преследваше целите си. Не се ли беше научила и тя тази нощ да следва собствените си цели също така хладнокръвно, също така безскрупулно? Но никога не беше виждала този гняв, това чувство за груба жестокост, което нажежаваше атмосферата помежду им. Изведнъж се изплаши, тъй като за пръв път осъзна къде се намира — сама в една заключена стая с човек, който беше меко казано, опасен за нея. С вдигнати над бедрата й поли. Лежаща под прелъстителното му тяло, чиято твърдост потъваше в меко поддаващата й плът. Чиято с години потискана страст се готвеше да я завладее.
Тонът му омекна, сякаш беше прочел мислите й. Той продължаваше да държи главата й в големите си ръце, когато каза:
— Но всичко това е зад гърба ни. Сега сме заедно. Дойдох, за да те спася.
Тя сложи ръце на раменете му и го отблъсна от себе си.
— И от какво ме спасяваш?
— От оковите на Англия, разбира се.
Тя не повярва на ушите си.
— Аз сама се спасих от Англия, ако нямаш нищо против! Да не си си мислил, че ще чакам толкова време като някоя безпомощна девойка да направиш чудо и да ме спасиш? Когато си нямах и представа, че въобще си помисляш някога за мен?