Ръката му застина, докато се протягаше към гърдите й.
— Винаги съм мислел за теб. Никога не съм спирал да мечтая за теб.
— Не ми написа и ред. Сигурно си очаквал, че мога да чета мислите ти? Да очаквам с години мъж, който ме е изоставил, без дори да се обърне за сбогом? Без да съжали и за миг?
— Грешиш, Габе. Ужасно съжалявах, че те оставям.
— Съжалявал си? Знаеше, че заминаваш и не си и помисли да ми кажеш. Можеше да направиш какво ли не. Можеше да ме вземеш със себе си. Ако ми беше казал какво възнамеряваш да правиш и ме беше помолил да те чакам, дори… но за това трябваше да ми вярваш, нали? Защото можех да кажа на баща си — когото презирах — какво замисляш. Не мога да повярвам, че се осмеляваш с цялата си арогантност да нахълташ в живота ми и да диктуващ бъдещето ми след всичко, което ми стори.
Ръката му продължи прекъснатото движение и легна върху гърдата й.
— Толкова ужасна перспектива ли ти се струва бъдещето с мен? — попита той хапливо. Тя го отблъсна отново и се опита да седне.
— Бъдеще ли? Що за живот бих живяла аз с теб? Курвата на пирата? Преследвана от закона? Обесена публично? Ти май не разбираш, Родриго. Ти ми пречиш да придобия всичко, което ми е скъпо, всичко, за което съм мечтала. Веднъж ми беше казал, че не се вписвам в плановете ти. Е, сега ти не се вписваш в моите.
— Значи, ти не чувстваш нищо към мен? — попита той с тон на отблъснат мъж.
Тя вдигна гордо глава и каза:
— Нищо!
Очите му се присвиха и хладен, пресметлив блясък замести безпомощния поглед.
— Някога ти ме искаше.
— Но тогава те мислех за друг! Ти си играеше ролята толкова добре, че ти повярвах. Мислех, че ще се оженим и ти ще ме отведеш, за да съживим заедно Бо Валон.
— Бо Валон е празна мечта, Габе. Винаги е бил.
— Не и за мен. И освен това той е онова, което винаги съм искала да ми дадеш. Каквито и чувства да съм имала към теб, те изстинаха в мига, когато ме изостави. Въпреки това получих всичко, което исках без твоя или нечия друга помощ. Аз не съм невинното момиче, което напусна, което се нуждаеше от теб, за да го защитиш от несправедливия свят. Аз съм голяма жена, която знае какво иска и знае как да го получи. Аз просто нямам повече нужда от теб. Дори нямам нужда от онова, което ми обещаваше някога. Беше ми хубаво с теб, не отричам. Но ти беше просто едно бягство от живота, който ненавиждах. Сега имам това, което искам. А ти само стоиш на пътя ми.
— Значи избираш Бо Валон. — Той стана и се заразхожда из кабината. — Не знаеш какво избираш.
— Това не те засяга.
— Ако толкова не те интересувам, защо тогава написа пиеса за мен и изигра ролята ми? Защо ме представи пред света като обекта на скритите си желания?
В главата й нахлу странното чувство, че отново играе пиесата си. С единствената разлика, че ролите бяха сменени и сега той беше силният.
— Скритите ми желания — каза тя саркастично — бяха да получа от баща си онова, което той открадна от майка ми. Аз те използвах, Родриго. Знаех, че това ще вбеси дука дотолкова, че ще отстъпи пред искането ми. Какъв по-добър начин да постигна целта си от това да опиша пирата, който го унижава, в една толкова чувствена пиеса, че да шокира цяла Англия? Уверявам те, че не съм ти отправяла покана да довършиш започнатото. Много съжалявам, ако не си ме разбрал правилно. Но едва ли можеш да ме виниш, че не споделям намеренията ти.
— Съжаляваш? — Той сграбчи китките й и я издърпа от леглото така, че тя полетя право в прегръдките му. Ударът беше като с тухлена стена. — По дяволите съжаленията ти, аз те познавам. Знам колко страстна е душата ти. Без значение какво казваш. Сега си моя. Този път няма да позволя на никого да се доближи до теб. Преди сгреших. Но това — добави той с горчивина — е глупост, която няма да повторя.
Сега си моя. Пак обявяваше правото си на собственост. Слагаше ръка на нея като че ли беше красива дрънкулка, която му беше хрумнало да притежава. Сякаш нямаше чувства. Не й позволи даже да каже какво мисли, за Бога!
— Няма да ти позволя да ми сториш това — извика тя. — Хората ти вече се опитаха да ме вземат против волята ми. Да не мислиш, че съм се борила с тях само за да дойде друг пират и да довърши онова, което те започнаха?
Родриго се засегна, както тя се надяваше. Можеше да го види по начина, по който челюстта му се стегна и по блясъка на лъвските му очи. Тя се дръпна, но той я последва и отново я притисна в себе си. Очите му мятаха мълнии. Тя трескаво запълзя назад през кълбото червена коприна, но гърба й опря в стената — онази стена, която беше отрупана с неговата колекция от оръжия — всяко от които на една ръка разстояние.