Когато пристигнаха, валеше. Но не хладния английски дъжд, а тежък, горещ порой, който въпреки това приятно охлади трескавата кожа на Габриела. Жегата беше изненадваща и потискаща, въздухът тежък и влажен, но в същото време странно мек и галещ. Дълго преди да навлязат в дъжда, дрехите започнаха да лепнат по кожата й, а челото й се ороси с капчици. Прииска й се да разкъса дрехите, взети назаем, и да се гмурне в морето.
Пристанището беше малко, прикрито от една извивка на острова, и учудващо празно, само с няколко кораба и по-малки съдове, полюляващи се върху вълните. Беше толкова далеч от претъпканите пристанища на Темза в далечния Лондон. Отвъд бреговата ивица Габриела съзря смътните очертания на град. Тук-там се виждаха червените покриви на френските колониални къщи, пръснати по хълмовете. В далечината някакви плантации се криеха в облаците. Тя си помисли за хилядите пъти, когато си беше представяла този момент и как сега той беше помрачен. Може би когато видеше Бо Валон… Чудеше се къде ли е и дали може да го види оттук.
Край брега един малък кей се протягаше през белия пясък. Виждаше групата европейци, които ги очакваха, скупчени един до друг под черните си чадъри, сякаш на погребение. Когато се приближиха, тя разпозна Хейстингс, който стоеше сам.
Пътниците бяха прехвърлени в лодки и прекарани до брега. Хейстингс вече беше научил за случилото се с Габриела от оцелели от екипажа на нейния кораб. За това как пътниците и моряците са били вкарани насила в ладии и изпратени в открито море без провизии. За това как капитан Уоткинс, все още страдащ от загубата на ухото си, се беше разбунтувал срещу такова отношение, въпреки че шотландецът Уолис му беше напомнил, че друг кораб ще ги пресрещне след няколко дни. Как гордият кораб на Източноиндийската компания е бил опожарен и как жертвите са го гледали от далече да изгаря и потъва завинаги.
Когато чу разказа му за това, Габриела потръпна от нахлулите в нея спомени, които предпочиташе да забрави. Сякаш само тя страдаше за това, че брат й е бил отвлечен. Другите се измъчваха от липсата на припаси и се държаха настрана, мълчаливо обвинявайки я за нещастията си. Пиратът искаше Габриела. Ако тя беше отишла с него, загубата на ценния кораб и всичките им притежания щеше да им бъде спестена. Тя им докара бедата. Търсейки изкупителна жертва, те бяха набелязали нея и отправяха обвиненията си със самодоволни погледи. Само мисълта, че ще последва Кълън, крепеше разсъдъка й. Непоклатимостта на тази вяра й даде смелостта, от която се нуждаеше. Трябваше да си върне брата, трябваше да го изтръгне от дивашката хватка на Родриго.
Видя гнева на Хейстингс още преди да чуе какво казва. Беше облечен строго в черен балтон, сякаш бяха все още в Англия. Гневът му постепенно нарастваше и той остави чадъра си да се наклони към гърба му, сякаш беше прекалено трудно едновременно да се ядосва и да го държи изправен. Черната му коса подгизна от дъжда, но той сякаш не забелязваше. Приближавайки се, тя чу гласа му, изтънял от възмущение.
— Взели са брата? Та това е безумие! — В изблик на гняв той запрати чадъра си на кея. Един слуга се спусна да го вдигне. — Този проклет португалец — прибави той. — Този път прекали.
Изведнъж тя разбра. Само преди миг беше решена да погребе старите разправии и да се опита да се съюзи с него. Сега обаче, кипяща от гняв, се хвърли към него, сграбчи ръката му и го дръпна.
— Ти си ме използвал! Доведе ме тук, за да послужа като примамка, така ли? Мислеше, че ще те отведа до Родриго, за да можеш да го убиеш, нали?
Той я погледна отгоре надолу, без да си дава труда да я поздрави, сякаш продължаваше караница, започнала преди часове.
— А ти какво очакваше? Че те водя тук от милосърдие?
— Ти, мръсно копеле! Ти си виновен за опасността, в която попадна Кълън. Ти трябва да го върнеш, Хейстингс. Веднага.
— Хич не ме е грижа за скъпоценния ти Кълън.
— Теб не те е грижа за нищо.
Той спря за миг и се взря в нея отблизо.
— Ти видя ли го? Соро? Лице в лице?
— Аз почти го убих.
Той се защура по кея. Тя почти чуваше как зъбните колела на мозъка му се въртят с бясна скорост.
— Той каза ли нещо?
— Какво например? — попита тя с подозрение.