Празненството беше в разкошното имение на Ламбер, заместник-губернаторът на островите. Това че Хейстингс беше отказал да бъде домакин на тържеството в собствената си къща, също беше подозрително, понеже сега имаше възможност да се измъкне когато му е удобно.
Габриела обикаляше стаите, пълни с тапицирани в кретон мебели, и както винаги се чудеше на количеството алкохол, което гостите поглъщаха. Когато не се оплакваха от жегата, пиеха, за да я забравят. До ушите й бяха достигнали слухове за широко разпространения сред британските чиновници опиум. Не се съмняваше в достоверността им, когато виждаше стъклените погледи на някои от тях. От години Компанията на Джон изнасяше опиум за Китай, игнорирайки забраната на императора, за да увеличи доходите на Индия и да купи чай, който им беше създал име на най-големите търговци на света. Не беше трудно да си представи човек, че част от наркотика се отклоняваше към Сейшелите.
Гостите разговаряха с нея учтиво, проявявайки интерес към кариерата й на актриса. Някои дори я бяха гледали в Лондон преди няколко години. Но каквито и въпроси да задаваше за своя несъщ брат, получаваше като отговор единствено бързи погледи към широкия му гръб.
Започваше да подозира, че се страхуват от Хейстингс.
Помисли си това след вечеря, когато преминаваше покрай група жени, които разговаряха за нещо с резки, но тихи гласове. Дочу част от това, което си говореха, но думата „робство“ привлече вниманието й. Изглежда всичко, за което можеха да говорят на своите събирания, се свеждаше до освобождаването на негрите. Габриела знаеше, че в Парламента е предложен реформаторски закон, който щеше да забрани притежаването на хора в британските колонии. В Англия, където робството беше незаконно от десетилетия, този проблем беше само една от хилядите разглеждани реформи и едва се появяваше по вестниците. Тук обаче това беше мания — и лондонският защитник на правата на робите, сър Томас Фауъл Бъкстън, бе заклеймен като антихрист. Сякаш всички жители на колониите мислеха едно и също. Но всеки път, когато Габриела направеше опит да се присъедини към разговорите им, те рязко млъкваха и си разменяха предупредителни погледи.
Тази вечер тя реши, че трябва да сложи край на недомлъвките.
— Бях изненадана да открия роби на Сейшелите — призна тя, като ги прекъсна. Дамите обърнаха към нея стреснати погледи и за миг й заприличаха на животни в капан. За да отклони вниманието й, една от тях каза:
— Ние казваме Сейшели, мила, не Сейшелите. Така ги наричате само в Англия.
— Добре — съгласи се тя, решена да не позволи да я отклонят от целта й. — Знаех, че робството е все още законно в колониите, разбира се, но бях останала с впечатлението, че търговията с роби е прекратена. И че на притежаването на роби се гледа като на нещо ужасно.
Мабел Ламбер, стараейки се да изпълни задълженията си на домакиня, разчупи неловкото мълчание с тежка въздишка.
— О, скъпа, тук винаги е имало роби, откакто се помним. Съпругът ми обича да казва, че икономиката ни ще рухне, ако този глупак Бъкстън постигне своето.
— Но, мила Габриела — додаде друга матрона, — родителите на майка ти бяха едни от най-крупните робовладелци в този район. Със сигурност знаеш това.
Габриела отмина иронията в гласа й.
— Бях останала с впечатлението, че търговията с роби е преустановена от известно време.
— Е — каза Мабел с половин уста, — официално да, разбира се.
— Тогава как плантациите продължават да се снабдяват с роби?
— Мабел — предупредително каза една от дамите.
Габриела виждаше, че ги кара да се чувстват неудобно. Някои от тях хвърляха бързи погледи към Хейстингс и тя се чуди какво общо има той с това. Със сигурност ако в колонията докарваха роби, това ставаше с негово разрешение.
— Всъщност, на кого е подчинен пряко брат ми?
— Ами на британските власти на Мавриций. Това е остров на няколко хиляди мили на юг.
— Значи е бил прав. Той наистина е законът тук.
— Не мисля, че адмирал Фултън смята така. Той надзирава тези води с кораби от Кралската флота. Идва веднъж на всеки три месеца или нещо такова. Ще бъде тук след месец.