— Той приятел ли е на губернатора?
— Не особено. Вършат заедно необходимата работа, но не са в много добри отношения.
Значи имаше все пак законна сила в Индийския океан, която не беше под чехъла на Хейстингс. Тази новина я окуражи. Може би можеше да го накара да й помогне. Но цял месец! Можеше ли да си позволи да чака толкова дълго?
Одързостена от това откритие, тя усили натиска над дамите:
— Има много острови в тази част на океана, нали? На път за Махе видях дузини.
— О, те са хиляди, скъпа — намеси се Мабел, облекчена от смяната на темата. — Но почти всички са необитаеми. Има хора на Праслин, който е най-големият след Махе. Произнася се Пра-лийн, скъпа. Не са ли много гърлени произношенията тук? След него идва Ла Диг. И, разбира се, Фрегат. Това някога е била родината на онзи пират, Соро. Всички те са много близо, в групата на Гранитните острови.
Спомняйки си думите на капитан Уоткинс, тя попита:
— Има ли острови, наречени Амирантите?
— О, да, скъпа, но те са далеч на запад — най-малко два или три дни с кораб. Почти е невъзможно да бъдат достигнати. Кораловите рифове около тях са коварни, ужасно коварни! Моряците се страхуват да ходят натам. Според съпруга ми те се опасяват, че пиратът Соро се крие някъде наоколо.
— Кажете ми имената на някои от тези острови.
— Ами, да видим. Има остров Африкански бряг, има Ре-мир… Мисля че и Д’Арос и, разбира се, любимият ми Пясъчен бряг. Имената им звучат много романтично, нали?
— Да, наистина — измърмори Габриела. Беше спряла да ги слуша. Д’Арос! Родриго и Кълън бяха на остров, два или три дни път на запад!
11.
Когато всички отидоха да вечерят, Габриела все още размишляваше над откритието си. Но преди да измисли какво да направи — ако въобще трябваше да прави нещо, видя как Хейстингс отново погледна часовника си и се отправи нехайно към вратата. Излизайки след него на моравата, тя разпозна трима от най-влиятелните френски плантатори на острова — Делон, Монтан и Дьо Вил. Бяха заобиколили Хейстингс и сякаш се караха с него, докато в крайна сметка той се предаде и им позволи да го отведат със себе си. Но тя забеляза, че докато се отдалечаваше, той хвърли бегъл поглед през рамо, като юноша, измъкващ се тайно от родителите си, за да хулиганства с другарите си. Какво беше намислил? Тя отново си зададе този въпрос. И реши да ги проследи и да разбере.
Имаше късмет. Където и да отиваха четиримата мъже, явно възнамеряваха да го сторят пеша. Говореха тихо помежду си и се смееха приглушено. Въпреки тъмнината, тя трябваше да спазва известно разстояние зад тях, за да не открият присъствието й. Веднъж или два пъти се уплаши, че ги е загубила, но това я амбицираше и тя ги откриваше отново.
След по-малко от миля стигнаха една плантация, покрай която беше минавала веднъж и за която се беше опитала да разпита, само за да получи възможно най-неясните отговори. Всичко, което знаеше, беше че е френска, притежание на главния френски собственик на земя, Делон, и че е обвита в мистериозност. Никой не говореше открито за нея, а никоя дама не беше я споменала ни веднъж.
Докато мъжете заобикаляха към задната част на къщата, Габриела започна да чува тихи звуци на барабан в далечината. Отправи се в тази посока, проправяйки си път през една обрасла с гъсти кокосови палми долина. Изведнъж ярък огън, запален на няколко метра от нея, озари пространството. Когато се приближи към него, Габриела стана неволна свидетелка на нещо ужасяващо. Едно черно момиче, явно робиня, беше привързано с разперени ръце за един стълб, чисто голо, и тъмната й кожа блестеше матово в светлината на пламъците. Пред нея един също така гол негър разтваряше бедрата й и проникваше безмилостно в нея, докато тя крещеше отчаяно в нощта. Прикрита във високите треви, Габриела видя група мъже, в които разпозна френските плантатори, излегнали се на земята със стъклени и замаяни погледи, с които следяха зрелището. Наоколо имаше още робини, пищните им, голи тела бяха изложени на домогванията на мъжките ръце. Една жена беше коленичила край плантатор и го задоволяваше с уста. Ръката му лежеше безучастно на тила й и я почесваше като коте.
— Какво се е случило? — попита Хейстингс, гледайки изнасилваната пред очите им девойка.
— О, просто не искаше да ни сътрудничи — обясни един от другите, пресягайки се към лулата си. След това въздъхна философски — Какво мога да кажа? Нова е и неопитна. Но нищо — ще се научи. Докато се зазори, вече всички ще сме я имали и мисля, че ще я накараме да свикне със задълженията си, нали така?
Мъжете се разсмяха, когато негърът стисна пълните гърди на жената и забърза движенията си, карайки я да вика от страх и болка.