Сега знаеше, доверявайки се на женския си инстинкт, че Родриго не случайно й издаде скривалището си. Той искаше тя да иде при него. Беше взел Кълън със себе си, защото знаеше, че все някога тя ще се реши да направи това, което трябваше: да иде при него.
Ако флотата на Хейстингс се добереше първа дотам, Кълън сигурно щеше да бъде убит при нападението. И все пак Габриела не беше готова да се срещне с Родриго на негова територия. Нуждаеше се от време, за да размисли. Но нямаше време. Хейстингс скоро щеше да се прибере. Имаше нужда от идея. Нещо толкова хитро, та никой друг да не се досети. Нито Родриго, нито, разбира се, Хейстингс.
Изведнъж тя застина. В главата й беше изплувал перфектният план. Беше толкова очевидно, как можеше да се досети чак сега! Хукна импулсивно към фоайето, влезе в официалната спалня на Хейстингс и отвори гардероба му, разбърквайки всичките му дрехи. Да, тук имаше точно онова, от което се нуждаеше — даже и мъжка церемониална перука. Извади една риза, притисна я до гърдите си и се обърна към огледалото.
В главата й се завъртя пъстра вихрушка. Видя публиката, ставаща на крака, когато тя сваляше перуката от главата си. Беше заблудила всички, надявайки мъжки дрехи, защо да не го стори и сега?
12.
Струпаните в Шантитаун кръчми бяха просто няколко открити дървени колиби със сламени покриви, които едва предпазваха клиентите от дъжда. Нямаше стени, нито заветни места; просто няколко дървени стълба подпираха покрива да не падне. Дори през нощта беше толкова топло, че затворените помещения бяха непоносимо задушни.
Това беше опасно за Габриела. Таверните бяха само няколко, но всяка бе достатъчно близко до другите, за да се вижда всичко, което става там. Дори през дъжда не й беше трудно да поглежда от време на време, за да зърне сбирщината френски имигранти, английски моряци и американски китоловци, разпръснати край плетените маси или наведени над грога си. Вече беше преминала през три кръчми и беше разпитвала посетителите за нещо, което би могло да я отведе към Родриго.
Отново валеше. Тя влезе в четвъртата кръчма, отърси от себе си топлата вода и се постара да изглежда колкото се може по-мъжествена, излъчвайки се, за да изпълни по-добре дрехите на Хейстингс. В мокрия костюм и наметало й беше непоносимо горещо, тъй като дъждът усилваше жегата, вместо да я намали. Ботушите й бяха твърде големи въпреки дебелите чорапи, които си беше нахлузила, и водата течеше в тях, шляпайки влудяващо, докато Габриела ходеше. Налагаше й се да се съсредоточава, за да не се препъва и да не влачи крака и така да се издаде. Не трябваше да забравя нито за миг ролята си. Откъдето и да го погледнеш, си беше опасно да разкрият, че е жена. Тези хора бяха груби, свикнали да живеят на хиляди мили от правосъдието. Какво ли щяха да направят с жена, скитаща по тъмните улици в техните квартали?
Освен това не биваше да забравя и Хейстингс. Беше твърде умен и веднага щеше да прозре намеренията й. Може би вече да е пратил да я търсят. Трябваше да се измъкне бързо от града, ако изобщо успееше. Махе беше остров. Единственият начин да го напуснеш бяха корабите. Тя хвърли поглед към ладиите, поклащащи се в пристанището, и потръпна нервно. Малък и плоскодънен, този съд беше идеален за целта й. Трябваше веднага да открие някой собственик. Сигурно щеше да отнеме време да го посвети в плановете си. А пък времето беше нещо, което не можеше да си позволи да пилее.
Тук мъжете изглеждаха по същия начин, както и в другите заведения — скитници, работещи на корабите. Един-двама освободени роби, седнали настрана от белите, които ги отблъскваха. Когато влезе, една закръглена проститутка я огледа преценяващо, остави халбата си на масата и завъртя бедра към нея.
— Не съм те виждала преди, cher — поздрави тя с френски акцент. Мръсната й коса се стелеше по раменете й в безпорядък, а дебелите й бутове се полюшваха към Габриела. Ако не я беше спряла, пачаврата сигурно щеше да се приближи твърде много и да разкрие тайните, които момичето ревниво пазеше.
Съобразявайки бързо какво да прави, Габриела хвана брадичката й в ръка и с рязко движение на китката я отблъсна като някой арогантен бандит.
— Много си бърза, жено — изръмжа тя с най-правдоподобния си мъжки глас. — Първо ще си свърша работата. Удоволствието е за изгрев-слънце.
Проститутката облиза устни и огледа дрехите на джентълмена.
— Тогава дано нощта си иде по-бързо.
Габриела се засмя вътрешно, зарадвана от липсата на подозрение в очите на жената. Значи дотук изпълнението беше минало без грешка. И въпреки това беше опасно да се задържа на едно и също място. Пачаврата не преставаше да върви след нея и да плъзга ръцете си най-вече към гърдите на господина, където скоро щеше да напипа закръгления бюст на Габриела. А тя не държеше да рискува с това. Отдръпна се от нея, тропайки колкото се може по-силно с крака по пясъка, осеян със сухи палмови листа, и се постара да не се обръща повече с гръб към курвата, държейки я под око, докато обикаляше сред мъжете.