— Кой от вас, момчета, е собственикът на оная ладия в пристанището? — провикна се тя както в предишните три таверни. Отговорът също беше като предишните. Някои си зашушукаха на френски. Двама американци хвърляха чоп кой да бъде пръв при пачаврата. Тя чувстваше как времето отлита, докато слушаше равномерното биене на дъждовните капки по сламения покрив. Пак не успя. Трябваше да провери и на другите места, и то възможно най-бързо. Разбира се, беше напълно възможно собственикът да спеше спокойно в леглото си и никога да не успееше да го намери. Изведнъж чу тихо гласче:
— Аз имам тази чест.
Тя се огледа, но не видя кой се беше обадил. Да не би да си беше въобразила?
От една от масите се чу шум и един мъж се изправи наполовина, едва-едва олюлявайки се. Беше дребен, плешив и червендалест. Приближавайки се, тя усети мощна воня на ликьор, струяща на талази от него.
— Твоя ли е ладията? — попита тя отново, като се надяваше да не е чула правилно. Този човек, въпреки че беше англичанин, изглеждаше толкова пиян, че едва ли можеше да намери пътя до съседната кръчма, камо ли до недостъпното скривалище на Родриго.
— Моя е.
— Много е хубава — похвали го тя, макар и почти нищо да не разбираше от тези неща. Знаеше само, че по-малката лодка имаше по-голяма възможност да открие пътя през опасния риф, който трябваше да прекоси, за да стигне до Кълън.
— Благодаря, наборе. Ха пийни си малко за здраве!
Габриела седна и пое халбата силно пиво, което проститутката сложи пред нея. След това й намигна, потупа я по задника и я отпрати.
— Какво правиш с тая черупка? — попита тя моряка.
— О, ами най-вече обикалям помежду островите. — Той направи пауза, за да отпие от бирата си, разливайки я по брадичката и гърдите си. Избърса се с ръкав и й се ухили. — Разнасям стоки. Ама ти не пиеш!
Тя сръбна шумно, като хвана халбата за дъното, вместо за дръжката, подражавайки на останалите мъже. Как да му кажа? — запита се тя и реши да апелира към мъжкото му достойнство.
— Е, както казах, съдчето си го бива, обаче се обзалагам, че не би издържало на по-длъжко пътуване.
Морякът се надигна, засегнат до дъното на мореплавателската си гордост.
— Ако искаш да знаеш, мой човек, бил съм даже до най-далечните острови и съм се връщал без драскотина върху тая красавица.
— А-аа. Значи трябва да си страшно умел кормчия.
Той изсумтя.
— Джон Фич си върши добре работата.
Изведнъж той се взря в нея, сякаш чак сега осъзнаваше що за въпроси му задава господинчото отсреща.
— Я кажи, мой човек, виждал ли съм те и преди тъдява? — каза той, навеждайки се така, че дъхът му я обля с непоносимото си алкохолно съдържание.
— Пристигнах с кораба, атакуван от оня пират.
— Охо. Лошо.
— Лошо не, ами оттатък. Иска ми се малко спокойствие и усамотение след всичко преживяно.
— Доста спокойствие има по тези места — съгласи се човечецът.
— Щеше ми се да попадна на по-мирно парче земя, все пак. Дето човек да може да позабрави засегнатата си гордост.
Очите на моряка се напълниха със сълзи.
— Кое място имаш предвид, момче?
Това беше то. Сега или щеше да успее, или да се провали, но трябваше да опита.
— Чувал ли си за остров на име Д’Арос? — попита тя внимателно.
Един французин, дочул въпроса, се обади:
— Д’Арос. Това е на Амирантите. Опасни води, monsieur.
— Да не би да не знам? — изфуча Фич и избута французина. — Я се махай ти, бе. — Когато нахалникът се отдалечи, той се обърна към Габриела с хитро пламъче в очите и понижи глас.
— Добре, знам къде е. Бил съм там преди много години. Но напоследък за Амирантите се носят разни слухове. А те хич не ми харесват.
Тя изтръпна.
— Какви слухове?
— Някои казват, че пиратът Соро се навъртал там.
Или беше разбрал плана й, или искаше още пари. Тя се наведе заговорнически напред и усили акцента си:
— Да се надяваме, че не е така. Че то ще си бъде истински проклет късмет да налетя отново на него, след онова, което се случи. Обаче не вярвам такова нещо да стане два пъти в живота, нали тъй?
На вратата се завърза схватка. Габриела се огледа и видя служители в униформите на местната власт, които задаваха въпроси на пачаврата, пазейки плащовете си от дъжда. Габриела ги разпозна веднага. Хората на Хейстингс.