Защитавайки се, Габриела отстъпваше назад, докато усети с гърба си масата. Опря ръка в дървото и се изхвърли нагоре, така че стъпи на ръба. Но ботушите й пречеха, Когато той атакува, тя почти се преметна презглава. Родриго използва момента. Ръката, която сграбчи рамото й, разля по тялото й горещи и студени вълни. Сякаш той бе изпълнен със светлина, която преливаше в нея. С едно-единствено дръпване той я отхвърли на пясъка. Ботушите я препънаха и тя се стовари на брега. Той беше толкова нагорещен, че опари до болка ръцете й. Погледна нагоре и видя как пиратът се приближава с недвусмислени намерения. Но погледът й спря на разкъсаните бричове, опънати на бедрата му. Забеляза къдравите златисти косъмчета по кожата му, които бяха изцапани с кръв. И бронзовия му крак, който подчертаваше голите му гърди. Ако беше ударила малко по-нагоре, щеше да го е осакатила за цял живот.
— От помощ ли се нуждаем, menino? — попита той с подигравателна усмивка. Тя едва дишаше, изтощена почти до крайност. Ръката я болеше от сякаш нарастващата тежест на оръжието й. Но гордостта й я изправи на крака. Тя го предизвика с бърз напад, но той отстъпи встрани с лекота и тя се заби в масата. Дойде й наум, че ако тя можеше да предугажда движенията му, може би и той е способен на същото. Доказателство за това беше начинът, по който отбиваше и парираше острието й, като в един миг отхвърли шапката от главата й. Тя проследи с поглед как шапката хвръкна към водата като перце, чудейки се дали наистина е усетила как перуката й се изхлузва, или това е било просто плод на въображението й.
— Сигурно завираш в тая висша мода — забеляза той. Въпреки промените, които бе въвела, все пак беше забелязал качеството на дрехите на Хейстингс. Нищо ли не убягваше от вниманието му?
Скоро щеше да научи.
— Ама това никак не е честно — каза той меко. — Аз се бия гол от кръста нагоре, а пък ти си защитен от дрехите си. Ако последваш примера ми, може да ти дам аванса, от който се нуждаеш.
С бързина, която не й остави време да се защити, той разкъса ризата й с върха на шпагата си така, че тя се разтвори и разкри ивицата плат, която привързваше гърдите й.
Изведнъж Габриела разбра, че той е знаел през цялото време. Но кога се беше досетил?
Той атакува и тя започна да се защитава отчаяно, стараейки се да държи острието му далеч от превръзката. Но той отново я заблуди и с бързо движение разцепи плата на две. Маневрата му беше фантастична, защото разкъса превръзката, без да остави и драскотина по кожата й. Тя усети как гърдите й се оголват под свличащата се ивица плат.
— Дявол такъв! — ахна тя и той се разсмя от все сърце. Тя се хвърли, разярена, към него, но ботушите я спънаха и, виждайки възможността, която това му предостави, той смъкна с бързо движение на острието превръзката на окото й. Върхът на шпагата мина на косъм покрай него. Докато Габриела се съвземе, Родриго завъртя оръжието си и с широк жест отхвърли нейното на другата страна на плажа. Вбесена, тя скочи и дръпна перуката от главата си. Косата й рукна по раменете и тя застана пред него като дивачка, с разбъркани коси, задъхана. Той се засмя и, отхвърляйки встрани шпагата си, отиде до нея, за да загърне изпокъсаната й риза и да закрие голите й гърди.
— Ах, Габе, знаех си, че ако отведа брат ти, ще дойдеш при мен. Но не съм очаквал такъв възхитителен маскарад.
Той я вдигна с лекота в ръцете си, притисна гърдите й към влажните си устни и леко ги засмука, като я смая с това така, че пръстите на краката й се сгърчиха в смехотворно широките ботуши. Тя чу страстен стон и с шок осъзна, че той идва от собствената й уста. Но нямаше да се предаде. Той я беше изоставил веднъж. Той беше мъж без сърце, мъж, който се беше отдал единствено на делото си. Но и тя си имаше дело. И нямаше намерение да му позволи да я отклони от изпълнението му. Тя сграбчи раменете му и го откъсна от себе си. Застана пред него с треперещо от страст тяло, задъхана и мигаща на парцали, и го загледа изотдолу, отмятайки коса назад.
— Много добре. Ако това, което искаш, е да ме изложиш пред хората си, позволи ми да ти помогна. Ще си сваля ризата, също като теб.
Тя вдигна ръце, за да изпълни казаното, ала той се хвърли към нея с мигновено движение, сграбчи отворената риза и я загърна толкова рязко, че платът се скъса на едно място. Габриела се взря отбранително в лицето му със сияещи от триумфа очи.
— Да донеса ли иглите? — изсъска той. — Ще ми се да видя знака си на кожата ти.
— Предпочитам да умра! — Тя се опита да се изтръгне от ръцете му, но не можа. — Дойдох да прибера брат си, когото ти отвлече.
Тя замахна, за да го удари, но той я притисна към себе си толкова силно, че тя не можа да освободи ръката си от неговите. Чу, как ризата й се скъса отново, но това въобще не я засягаше.