Той помисли за миг, обикаляйки каютата.
— Някои неща са по-важни — каза той най-накрая.
— Това е моят дом, Родриго.
— Сейшелите са и мой дом. Но проблемът, Габе, е, че за да построиш свой дом тук, трябва да разрушиш моя.
— Не разбирам.
— Тогава ще ти помогна. — Той мълча известно време, сякаш говореше със себе си. — Утре ще направим едно пътешествие.
— Родриго, нямаш време за пътешествия. Чух как Хейстингс каза, че той и Гран Блан са събрали флота, за да те преследва, претърсвайки остров по остров Сейшелите, докато не те открият и унищожат.
Без да се стряска, той каза:
— Това би било изключително глупаво от тяхна страна. Без да познават тези рифове не биха имали шанс на Амирантите. И, смея да кажа, че и те го знаят.
Устните му се извиха леко и тя усети предизвикателство в следващите му думи:
— Не, проблемът не е в Хейстингс, а в това, което смятам да направя с теб.
17.
Два дни El Paraiso и подобният му кораб El Fortuna плаваха в открито море с курс към Африка, летейки над вълните като безплътни призраци.
Габриела беше облечена като моряците на Родриго в лъвски бричове и мека памучна риза, обгръщаща привързаните й гърди. Родриго й беше намерил някакви ботуши, по-близки до размера на крака й от онези на Хейстингс. Можеше да ходи навсякъде, без да й се случва каквото и да било, но въпреки това се чувстваше обременена от грижите, които тегнеха върху й.
Никой не отговаряше на въпросите й защо са в морето. Казаха й само, че преследват един арабски кораб, плуващ към Мозамбик. Съд от личната флота на злия занзибарски султан. Само че тя чу как Уолис изразява тревогата си от импулсивността на това предприето от Родриго пътешествие.
— Страшно зле се подготвихме, човече. Даже не знаем колцина сме на борда. Не ти прилича някак да припираш толкова за такова важно нещо.
Единственото нещо, което правеше Габриела щастлива, беше да вижда колко ентусиазиран е Кълън от морското пътешествие. Индийският океан може би можеше да направи от него мъж.
На сутринта на третия ден тя откри, че може да се катери по въжетата високо над квартердека в един син и огромен свят, и тогава забеляза кораб на хоризонта и в същото време чу вика на постовия. Изведнъж атмосферата се промени. Мъжете заемаха бойни позиции. На Кълън се падна задачата да издигне пиратския флаг на Родриго. Пръстите му трепереха, докато се опитваше да го закрепи, но когато успя, хвърли победоносен поглед към капитана.
Започнаха да преследват кораба, който плаваше доста мудно, и не след дълго El Paraiso му препречи пътя. От това разстояние Габриела лесно виждаше тъмните лица на облечените в бяло моряци и паниката, която гледката на златния лъв беше вселила в сърцата им. Пиратите подготвяха оръдията по команда на Родриго.
— Няма да се стреля по кораба — беше казал той. — Не искам някой да бъде ранен излишно.
Докато раздаваше заповеди, той отиде до едно от приготвените оръдия. Направи знак на Кълън и започна да му обяснява какво възнамеряваше да стори.
— Това, което искаме, е да отцепим главната мачта и да обездвижим кораба. Ще ти покажа как се прави, но не можеш да се научиш само със гледане. Трябва да следваш инстинкта си. Това е любимото ми оръдие — обясни той, плъзгайки ръка по дулото, сякаш галеше бедрото на любовница. — Никога не ми е изменяло. Просто трябва да сложиш вътре достатъчно количество барут. Мануел ще ти покаже.
Испанецът се ухили и започна да зарежда оръдието. Родриго вдигна гюллето и го завъртя в ръце.
— Снарядът трябва да е абсолютно кръгъл. Тези сме изливали с часове.
Той сложи гюллето в гърлото на топа. После приведе глава на равнището на оръжието и внимателно се прицели, говорейки същевременно на Кълън:
— Винаги трябва да се съобразяваш с кръглата форма на земята. Никога не стреляй направо. С практика ще добиеш око и ще можеш да преценяваш.
Най-сетне фитилът беше запален. Сърцето на Габриела заби бясно, когато тя осъзна, че Родриго ще стреля срещу султанския кораб. Оръдието експлодира, отскачайки назад, и за секунди главната мачта на вражеския кораб беше повалена със същата хирургическа прецизност, с която Родриго повали мачтата на Патока. С оглушително скърцане и трясък тя се стовари на палубата. Пиратите нададоха радостен вик и се скупчиха край перилата. Преди да вземат кораба на абордаж, Родриго извика: