— Но това беше моята мечта! Къде да ида сега? Какво да правя?
Той замълча за момент. Когато заговори, гласът му беше мек и състрадателен.
— Какво искаше, преди да пожелаеш Бо Валон?
— Нищо. Никога не съм искала нищо друго.
— Не вярвам.
Отчаяна, тя изкрещя изведнъж:
— Искам да спра да се боря така непосилно за всичко, което ми е нужно. Цял живот е трябвало да се боря за онова, което другите получават наготово. За покрив над главата си. За целувка за лека нощ. За дом. Борила съм се толкова непосилно, Родриго! Толкова години, с толкова мъка. Без помощ от никого. Трябваше да се боря за името си — за правото да използвам собственото си име.
Внезапно тя погледна нагоре и осъзна, че може би говори за него.
— И това не доведе до нищо. Искам да спра да се боря. Искам това, което е мое по право. Искам… — Тя се опита да се изрази с думи, но не можа.
— За някои неща си струва да се бори човек.
— Не искам да се боря. Искам спокойствие.
— С една дума, искаш рай. Но раят не е място, Габе. Раят е да живееш по собствените си убеждения. Да знаеш в сърцето си, че правиш нещата правилно.
— Да, точно така — каза тя, утихвайки. Надигна се и седна свита на края на леглото.
— Искам мир в сърцето си. Но ако Бо Валон няма да ми го даде… какво би ми го дало? Не виждаш ли? Трябва да вярвам в нещо. А ти ми го отне.
— Може би това, което направих, е да те върна там, където трябваше да бъдеш.
Тя се взря неразбиращо в него.
— Като дете ти винаги защитаваше по-слабите. Затова и пое върху плещите си отговорността да се грижиш за Кълън така, сякаш щеше да се грижиш за Светия Граал. Винаги съм се възхищавал ла това ти качество.
— Не съм си давала сметка за него.
— Може би сега не. Мисля, че се е изгубило някъде сред амбициите ти, в нуждата ти да се бориш за всичко, което си искала, както сама каза. Но като дете това беше най-ярката ти черта.
Тя се опита да си спомни. Толкова отдавна не беше мислила за нищо друго освен как да получи, каквото иска.
— Помниш ли, когато за пръв път дойдох в имението Уестбъри? Тринайсетгодишен, баща ми беше убит пред очите ми, бях изтръгнат от единствения си дом. Мразех света. Ти се сприятели с мен тогава, когато никой друг не би направил това. В училище ме плюеха. Наричаха ме с думи, които ще те накарат да се изчервиш и сега. Наричаха ме Родерик и всеки път, когато споменаваха това име, се чувствах така, сякаш са откраднали частица от душата ми. Ти ме разбра, защото сама беше изпитвала всичко това. Наричаше ме Родриго и ми връщаше гордостта, от която се нуждаех, за да продължа да живея. Ти, Габе, видя душата ми такава, каквато беше. Сприятели се с едно страдащо момче с отворено и любящо сърце. Не знам дали някога ти е хрумвало какво означаваше това за мен. Колко те обичах за това, въпреки че бях дете.
Очите им се срещнаха и за миг тя усети близостта от детството.
— Тогава видях в теб едно състрадание, което Хейстингс се бе опитал да унищожи. Но някъде, Габе, някъде дълбоко в теб това състрадание е все още живо. И то е такова, че гледка като днешната те кара да ридаеш от дъното на душата си. Във всеки случай, сега видя за какво се боря аз.
Споменаването на Хейстингс я беше накарало да изтръпне. Тя отстъпи от Родриго, чувствайки нужда да остави дистанция помежду им.
— Хейстингс търгува с роби, нали? А ти се бориш с него.
— Да, но не само с Хейстингс. Откакто сме по тези места се бием с какви ли не нашественици като него. Това е семейно дело, ако щеш. Помниш, че ти бях казал, че семейство Соро първо се е заселило по тези острови, нали? Били са португалски мореплаватели и са се влюбили в Сейшелите по време на второто пътешествие на Васко да Гама през шестнайсети век, така че са останали. Живели са мирно и са се разраствали, работейки, за да оцелеят.
— Като в рая — каза тя завистливо, мислейки си, че на това се е надявала, когато идваше насам.
— Рай е било, разбира се. Но когато дошли французите, с тях е дошло и робството, и алчността. Прапрадядо ми видял, че те разрушават собствения му дом и станал пират, за да ги отблъсне по някакъв начин. Но било безполезно, разбира се. Въпреки това той никога не престанал да се бори. През семейство Соро преминава заветът всеки от нас да направим каквото е по силите ни и да не се отказваме, докато робството не бъде изкоренено от тези земи. Аз съм четвъртото поколение, което следва целта си чрез пиратството.
— Значи, когато обесиха баща ти…
Тя усети как той потръпна.
— Обесиха го, защото вярваше в достойнството на човека. Гледах как умира и знаех в сърцето си, че е мой ред да поема щафетата. Съзнанието, че съм наследникът на тази благородна кауза, пламтеше в мен като факла. Този ден аз пораснах, готов да се боря с англичаните, които подеха онова, което французите бяха оставили. Ако можех, щях да ги избия всичките.