Той тръгна към нея.
— И какво е то, caricia?
Дъхът му изгаряше бузата й. Тя виждаше дългите му, златни мигли и сияещите му очи, в които проблясваше желание и триумф. Проклетникът знаеше добре какво е искала тя.
Не можеше да се накара да го каже. Не цялата истина. Но да каже „обичам те“ й се струваше равностойно на това да запрати съдбата си в лицето на боговете. Да иска разплата твърде рано… твърде рано… Ако това беше всичко, което й се полагаше, трябваше да намери начин да му се наслади сега. И за първи път в уморения й живот й се прииска да остави бъдещето да си тече само. Преглътна и, като добра актриса, замени задъхания си глас със закачлив тон.
— Искам да правя любов с теб на онези разбъркани алени чаршафи.
В очите му проблесна изненада. Това беше последното нещо, което бе очаквал да му каже и тя забеляза това по вдигнатата му вежда, докато той поглеждаше към леглото и отново към нея.
— Ти да не искаш да ми кажеш, че ме обичаш заради чаршафите ми?
— Кой е казал, че те обичам?
Той хвана с ръка главата й, за да я задържи, и приближи устни към нейните.
— Аха. Значи искаш само да се повъргаляш в чаршафите ми, така ли?
— В твоите изключителни алени чаршафи. Не е прилично да имаш такива чаршафи.
Той промърмори с устни, все още почти докосващи нейните:
— Не заради благоприличието ги избрах.
Дъхът й се смеси с неговия, когато тя попита:
— Ами какво?
— Мисълта как ще изглеждаш изтегната сред тях. Винаги съм те намирал неотразима в червено.
— Никой английски джентълмен не би се съгласил да го намерят и мъртъв в такива скандални чаршафи.
— Не е нужно да ме ласкаеш. — Той плъзна палци по бузите й. — Ще те любя цяла нощ, ако искаш. Цяла вечност, ако желаеш. Можеш да имаш всички алени чаршафи, за които сърцето ти копнее.
— Вечност е може би множко. Целуни ме, Родриго. Целуни ме и нека оползотворим мига до край.
Той обаче я целуна по шията и тръпки пронизаха, тялото й чак до пръстчетата на краката.
— Откак те познавам, никога не съм те чул да говориш за мига. Все бъдещето те занимаваше.
Тя вдигна очи към него и цялата любов, която не можеше да изрази иначе, заблестя като огън в очите й.
— Всичко, което искам точно сега, си ти. А този миг е всичко, което имаме. Побързай, Родриго. Преди мигът да отлети. Твоя съм. Вземи ме като истински пират.
Кадифеният й глас го възпламени. Той я притегли към себе си така мощно, че изкара с едно рязко издишване въздуха от гърдите й. Дълго време го беше разигравала, но сега почувства властта му над себе си, невероятната сила, която струеше от него и караше тялото й да отговори на неговото. Твърдите му устни се впиха в нейните, силни и изискващи, и налагаха правото му да я целува с цялата власт, която притежавайте. Плътта й запламтя като жар, докато той я притискаше до себе си и облягаше гърба й на масата така, че тя да усети надигащата се мъжественост до бедрото си. Всичко беше толкова правилно, толкова прекрасно и близко, сякаш беше изпитвала това отдаване хиляди пъти след като той я беше напуснал — отдаването, което, тя знаеше, можеше да изпита само с него.
— Родриго — простена Габриела, — толкова ми липсваше. Досега дори не знаех колко си ми липсвал.
Докато тя говореше, той целуваше врата й и мачкаше в ръка мекия й задник. Не се колебаеше и за миг. Завладяваше я с груба, животинска страст, която беше толкова стихийна, колкото и дивият екваториален вятър. Тялото й беше живо и трептящо под ръцете му, молещо за любов, докато кръвта бучеше в ушите й.
Изведнъж той я изправи и я вдигна в ръцете си. Задъхвайки се от страст, тя се чувстваше щастлива, обичаща, свободна. Напълно открита за алчната му уста.
Съвсем по пиратски, той я положи в гънките на алените чаршафи, обсипвайки я с целувки, и се спусна надолу, за да притисне устни към тялото й, покрито само от меката памучна моряшка риза. Изведнъж нетърпението му преля и той разкъса копчетата в стръвта си да я вкуси с език, ала изведнъж видя кърпата, която пристягаше гърдите й. Чу се солена португалска ругатня. Той я погледна нежно в лицето и се усмихна при вида на блестящата в очите й покана. С неочаквана нежност пое тъмната й коса в ръка и я разпиля като ветрило върху червената коприна.