— Нито веднъж не съм поглеждал към това легло без мисълта за теб. Нито веднъж не съм си лягал, без да копнея за тялото ти в ръцете си. Истинска ли си? Или отново сънувам? Представял съм си те тук толкова много пъти. Ще изчезнеш ли, ако те докосна?
Тя бръкна в ризата си и напипа възела на кърпата. Без да бърза, го развърза и хвърли парчето плат на пода. Гърдите й потрепнаха пред него и опариха ръцете му.
— Докосни ме и ще разбереш.
Но той спря за миг и я погледна с ленивото спокойствие на човек, който разполага с неограничено време.
— Я кажи — изръмжа той. — Само чаршафите ми ли искаш?
— Да.
Лицето му придоби заинтригувано изражение и крайчецът на устата му се изви в лукава усмивка. Дръпна се назад и тя почувства, че той е решил, че достатъчно се е молил и иска да погледа как тя се стреми към него, след като толкова време яростно му е устоявала. Е, реши тя, и двамата ще играем тая игра, така че аз също ще се забавлявам. Винаги бяха играли заедно. Беше толкова естествено, колкото и това, че дишаха един и същи въздух. Родриго се настани над нея, гледайки я с веселие в очите, и тя плъзна ръце по копринените чаршафи край главата си, извивайки тяло срещу неговото. Гърдите й се надигнаха като лилии, предизвиквайки го да се хвърли върху нея. Когато той просто се усмихна, доволен и от гледането, тя захвърли церемониите по дяволите и се метна върху него толкова стремително, че сама се изненада. Обви ръце около врата му и го притисна силно, изисквайки страстта на тялото, която той й беше отнел. Сега нейните устни изпиваха неговите, вкусвайки ги сластно, докато тя се търкаше о твърдата издутина на панталоните му.
— Кажи ми — нежно помоли той. — Поне веднъж, сладка Габе, искам да чуя истината от устата ти.
Устните му бяха толкова близо, но когато тя се протегна да го целуне, той я сграбчи по-здраво и я накара да извика от болка. Смехът беше отлетял, отишло си беше закачливото веселие, с което той си беше играл с жената, която обичаше. Настоятелността му я обгърна толкова здраво, колкото и ръцете му. Той я разтърси така, че косата й се разлетя наоколо и обгърна и двамата.
— Кажи ми, Габе — настоя той. — Кажи ми, че ме обичаш. Кажи ми!
Всичко, което тя искаше, беше да го целуне пак, да прокара пръсти през изрусялата от слънцето коса, да почувства горящата му от страст уста, твърда и настоятелна, върху треперещата си, гола плът.
— Накарай ме, де — предизвика го тя.
Така и не разбра какво се кани да направи той. Лицето му се промени и тя усети желанието му да се разбунтува срещу провокацията й, но изведнъж оръдеен изстрел проряза нощта. Двамата замръзнаха в обятията си. След това, тъй бързо, както я беше сграбчил, той скочи и провря глава през люка. Грабна шпагата си с ругатня и, предупреждавайки я да стои където е, изхвърча през вратата. Разтреперана, тя осъзна, че канонадата продължава и се втурна към илюминатора, за да види какво е забелязал Родриго. Там, в светлината на звездите, тя съзря ужасяваща гледка. Бяха заобиколени от цяла флота. Забравяйки предупрежденията му, Габриела грабна шпагата си и хукна нагоре по стълбите, за да открие на палубата истински пандемониум. Родриго крещеше заповеди към хората си, които тичаха напред-назад, за да му се подчинят. Габриела отиде до него и го разтърси за рамото.
— Хейстингс? — попита.
— Кой друг?
— Значи е било клопка. Целият този фарс, когато той не беше на кораба…
— Заговор, за да ни докарат тук, където могат да ни устроят засада.
Родриго издаде още няколко заповеди, приготвяйки оръдията за стрелба.
— Но как? — настоя Габриела.
— Подвел те е, знаейки, че ще го проследиш и че си го подслушала. Пресметнал е, че ще ми кажеш.
— Но…
За един кратък миг той се взря в очите й. В погледа му се отразяваха всички звезди на небето и далечният пламък на факли.
— Подценили сме го, Габе.
Той тръгна с бързи крачки по палубата, викайки я да го следва плътно отзад, но тя спря, за да хвърли поглед на всичко това. Бяха заобиколени отвсякъде от патрулиращата флота, която беше блокирала и другите два кораба. Докато гледаше, от оръдията им излетяха огнени струи, които се пръснаха в нощта. Корабът даде залп, после още веднъж и още веднъж. Скоро бяха разтърсени мощно от изстрелите и тя си помисли тревога за Кълън. Най-накрая го откри зад едно от оръдията. Но докато вървеше към него, видя как перилото се разлепя от едно гюлле. Част от кораба беше напълно отнесена. Крещейки към брат си, тя усети грохота на втора експлозия, почувства, как палубата се тресе под краката й, как пада, как някаква топла мокрота я обглъща и поема в дълбините си. След това — само тъмнина.