Луташе се наоколо и се спъваше на всяка крачка. Над главата й блесна светкавица, тя подскочи и изпусна тоягата си. Трескавите й ръце не можаха да я открият, така че й се наложи да продължи без нея. Падна многократно и разкървави ръцете си в ръбестите скали и на бодливите стволове на призрачните палми. Толкова дълго се бе държала смело, посрещайки с твърдост всички трудности. Но бурята отприщи най-черните й страхове. Раят, който й бе предложил сигурност, изведнъж се бе превърнал в център на неизказан ужас.
И точно когато беше на дъното на отчаянието, чу човешки глас през канонадата от гръмотевици. Беше с тежък акцент и пълен със същата тревога, която струеше във вените й.
Гласът беше демоничен, зла шега, част от наелектризирания етер на нощта. Габриела побягна от него и се сблъска с нещо твърдо. Стресна се до смърт от допира до някаква силна и неподдаваща преграда, която стоеше на пътя й като праисторическо дърво. От неочакваната топлина на гола плът, която ръцете й напипаха в опита да се защити. Това беше човек.
— Caricia, слава Богу.
23.
В един ликуващ миг тя усети устните му върху своите. Потъна в целувката му като в морето, под леещия се на потоци дъжд. След това той я вдигна в ръцете си и продължи да изпива устните й със своите.
— Родриго… Родриго… Родриго… — крещеше тя срещу вятъра.
— Мислех, че си мъртва, Габе. Мислех, че си мъртва!
Той плачеше от облекчение. Тя усети солта на сълзите му върху устата си. Каквито и въпроси да бе искала да му зададе, те се стопиха в горещия му допир. Можеха да почакат и по-безстрастен момент. Вихърът на бурята, това че я бе открил в такова състояние, всичко беше усилило отчаянието му, както и нейното. Но сега фактът, че се е материализирал сякаш от нищото сред дивата буря, за да я грабне в прегръдките си, изглеждаше най-естественото нещо на света.
Бавно, като в транс, Габриела се изплъзна от ръцете му и застана пред него. В светлината на една светкавица видя, че погледът му е спрян на надигащите се под залепналата й риза гърди. Очите му блестяха като огнени. Не я докосваше, но тя усещаше мислено устата му, обхващаща зърното й. Чуваше как в гърлото й се надигаха стонове.
— Обичам те — прошепна тя в ухото му. Не можеше да спре да го повтаря. — Обичам те. Обичам те!
— Винаги съм те обичал.
Тя почувства твърдостта му, подобна на гранитна скала, срещу тялото си, усети как тялото му дими от горещия дъжд и пламенното желание. Притисна се до него и видя лицето му в накъсаните огньове на светкавиците.
— Нуждая се от теб, Родриго.
Някъде над тях се чу гръмотевица и бяла мълния проряза небето. Тя погледна нагоре в светлината и видя някакъв дълъг, дебел плод, който се поклащаше над нея като мъжка ерекция, готова за атака. Coco de mer.
Вятърът развяваше косите й като крила около лицето. Почувства как ръцете му ги прихващат, стискат къдриците в здравите си юмруци и я придърпват за тях към него. Почувства топлия допир, от който сърцето й спираше, когато се удари в гърдите му. За миг устата му покри нейната и я захапа. После се премести върху гърдите й и засмука зърната им през памука, движейки език с влудяващо умение. Той вдигна глава. Тя усети студ върху гърдите си без горещата му, смучеща уста, но ръката му бързо я замени. Смъкна ризата й и тя се почувства невероятно гола в бурята.
Искаше го повече от всичко друго. Присъствието му бе отприщило в нея вулканична страст и тя знаеше, че трябва да го има или ще умре. Навесът беше забравен. Всяка мисъл за подслон отлетя. Сигурност, закрила, това бяха понятия от друга реалност, която изглеждаше неистинска в сравнение с влажната, тайнствена и бурна гора.
Габриела свлече подгизналите си дрехи и те паднаха в краката й. Прекрачи ги и това движение сякаш символизираше разголването на душата й в името на неговото удоволствие. Той взе с нежност ръцете й в своите и прилепи уста към ухото й.
— Легендата разказва, че в бурни нощи мъжкият coco de mer измъква корените си от земята и отива при женската. Никой човек не е виждал това. Ако случайно станем свидетели на нещо подобно, ще бъдем стъпкани до смърт, така че нищо няма да можем да издадем.
Тя вдигна поглед към гигантското дърво над себе си и повярва в магията, мислейки си, че почти е видяла как плодът му се движи и променя, и се превръща в мъж. Нова светкавица проряза небето и звукът й напомняше на изтръгването на древни корени от твърдата земя под краката им.