Тя си спомни, че когато бяха деца, Родриго й беше разказвал вълшебни приказки. Изведнъж, като човек на действието, той я повдигна, прекъсвайки мислите й, завъртя я и я положи на мекото тревисто ложе, карайки я да забрави детето заради мъжа, който той беше сега.
Устата му беше върху нейната, после се премести на заоблените й гърди, на извивката на коремчето й, на нежната, пулсираща плът от вътрешната страна на бедрото й. Той я ближеше и смучеше, и хапеше с неуморната си уста, уста на виртуоз, уста на мъж, който обича вкуса на жена и никога не може да му се насити. Легна върху нея, но не с бавно, чувствено движение, а с такъв бърз скок, който я накара да настръхне от изненадата. Тя не виждаше нищо в тъмнината. Той си играеше с нейната беззащитност, усилвайки чувствителността й, като целуваше първо рамото й, после извивките на стъпалата й. Повдигна крака й, за да близне задната част на хълбока й, а после погъделичка зърното й с леко хапещи зъби. Тя не знаеше къде ще се появи устата му в следващия миг. Неизвестността я разгорещи и я накара да забрави всичко останало в старанието си да предвиди следващото му движение. Устата му се притисна в гърдите й, пръстите му се заиграха с гладуващото й за любов тяло, карайки я да изкрещи високо, след това бързо се премести, за да прокара трескава пътека към коляното й. Плътта й пламтеше, желаейки докосването му толкова много, че тя се изви от нетърпение да го има в себе си. Протегна се към бричовете му и погали внушителната издутина.
— Не ме мъчи, Родриго. Влез в мен.
Ръцете му разкъсаха панталона. Той го захвърли встрани и тя чу как мокрият плат шляпна на земята. Простена, когато той легна върху нея с топлото си, твърдо тяло, тялото на мъж, който знае какво иска. Почувства ерекцията му срещу отворените с бедра. Той се повдигна на лакти и се притисна в нея, малко по малко, докато разтвори широко устните й и простена:
— Толкова те искам.
Тя се надигна, за да му помогне да се търка в нея, овлажнял от соковете на тялото й. Той сграбчи косата й в юмрук, в който нямаше нито милост, нито състрадание. Приличаше на пещерен човек, завоюващ жената, която желае, сред дивата природа. Това я караше да тръпне цялата.
Той хвана мъжественоста си в ръка и известно време я дразнеше така, разделяйки на две мокрите й къдрици, плъзгайки се напред и назад, после правейки кръг, довеждайки я до състояние на безпаметство и разюздана страст, мятаща глава наляво-надясно. Тя се надигна, отчаяно опитвайки се да го вкара в себе си, но той сложи ръка на гърдите й и я положи отново на земята, за да продължи да я дразни. Габриела започна да губи контрол върху себе си. Всичко в нея — изтощението, ужасът, даже облекчението да го намери жив, изчезнаха нанякъде. Забрави всичко, освен нуждата да се отвори пред напора му, да бъде обладана от него. Да бъде пренесена далеч от реалността от невероятно възбуждащото мъчение на докосването му.
Когато усети, че наближава върхът, когато вече не мислеше какво върши Родриго, той влезе в нея с дивашки тласък. Прободе я като човек, който не може повече да чака да обладае жената, която обича. Заби се в нея като морски ураган, движейки се със същата мъжествена грация, с която размахваше шпагата. Непобедим. Непредсказуем. Докато навлизаше в нея, ръцете му се плъзгаха по гърдите й, шията й, в устата й. Бяха навсякъде и никъде, извисяваха тялото й до нови върхове на желанието, изостряха глада й и в същото време го задоволяваха. Тя стенеше и скимтеше толкова силно, че не й се вярваше тя да го върши. Никога не беше издавала такива звуци, толкова необуздани, като на диво животно. Хапеше пръстите му и се опитваше да се успокои, но Родриго се забиваше в нея като стрела в мишена та си. Тя отметна глава и изкрещя.
— Викай! — изшептя гласът му в ухото й, горещ и приглушен като в треска. — Няма кой да те чуе. Цивилизацията е на стотици мили от нас. Тук не важат правилата й. Тук сме само ти и аз, caricia, и небесата, и морето. Заобиколени сме от джунгла, която малцина са виждали. Всичко е диво. Тази нощ ти заповядваш на съдбата си. Кажи ми какво искаш.
Той гризна ухото й и разпрати спираловидни вълни горещина по тялото й. Думите му я бяха омагьосали. Чувствше се като създание на дивата природа, съблякло човешката си кожа.
Толкова дълго го беше чакала. Беше го искала както нищо и никой друг. Беше се борила с него, беше го отхвърляла, но винаги беше осъзнавала, че ще стигнат до това. До това тя да стене безпомощно в мъжествените му ръце. До това да го моли да й даде екстаза, който беше отричала, че иска толкова много време. Неизбежността на всичко това я изумяваше. Дъхът излизаше от гърдите й на тежки, накъсани въздишки.
— Какво желаеш? — подкани я той.