Чуваше, как отвън брат й дипломатично обяснява на почитателите й, че е била извикана по спешност и нейна дубльорка ще заеме мястото й. Тя изскочи от гримьорната, все още облечена в пиратския си костюм със шокиращо тесните му мъжки панталони, червена риза, жълт пояс около кръста и шарена жилетка, отметната от дясната страна, за да открие камата й.
Безспорно тя беше красива жена със силни черти, които, с повече сценичен грим и опъната назад коса, можеха да минат и за мъжки. Гласът й беше нисък и силен, което подсилваше илюзията. Но без грим и с разпуснати кестеняви коси беше трудно да си представи човек как успяваше да мине за същество от другия пол. Очите й бяха женски, с онзи ясен кобалтов цвят, който беше наследила от френската си баба, сияещи с блясъка на подтискана страст и затова изглеждащи някак сънливи; но тези очи бяха и бдителни, пронизващи със своя отбранителен поглед, сякаш опълчващи се срещу всеки, дръзнал да премине бариерите, които бе издигнала около сърцето си. Габриела не се досещаше, че очите й привличаха мъжете като магнит, но за това се говореше отдавна из задните стаички на Лондон.
Недоволно мърморене се понесе от тълпата.
— Трябва ли да си ходите? — простена един от поетите, притежаващ известни привилегии зад кулисите. — Чаках четири ужасни месеца, за да ви видя!
Намираха я великолепна, надарена, почти магьосница. Това й напомняше колко непоносима и неприемлива беше била за баща си в неговия свят на перфектен британски ред и почтеност.
Тя почувства още една необичайна за нея нервна тръпка. В къщата на баща си тя бе нищожество. Какво ли ще завари там, когато пристигне?
Кълън я придружи до алеята зад сцената, където я чакаше файтон. Габриела спря за момент, преди да влезе в кабината, гледайки брат си в очите. Леко докосвайки ръката му, тя го увери, че всичко ще бъде наред.
Файтонът се заклатушка в гъстата мъгла. Габриела се облегна назад и пое дъх на пресекулки, докато умът й трескаво работеше. Можеше ли това да е мигът, който бе чакала? Беше ли възможно всичката тази работа, решителността, страданието да са постигнали най-сетне своята цел?
Тя стисна ръце в скута си, опитвайки се да успокои развълнуваното им треперене, и си припомни времето, когато беше седемгодишна. Тя и двегодишният Кълън бяха току-що пристигнали в провинциалната къща на баща си скоро след трагичната смърт на майка им. Дукът ги приюти, но под постоянния натиск на Хейстингс, неговия законен син и наследник, отрече бащинството си и в крайна сметка се огъна пред настояванията на първородния, че сирачетата трябва да заслужат подслона си. Габриела стана прислужница, а когато порасна достатъчно, Кълън бе пратен да работи в конюшните.
Дълги години Габриела тайно плачеше всяка вечер в леглото си. Кълън беше твърде малък, за да помни майка им, но на момичето тя липсваше невероятно много, липсваше й споменът, че някой я завива вечер, че я прегръща — дори когато дъхът на онази, която я целуваше, вонеше на джин. Тогава Габриела не можеше да разбере какво бе направила майка й и защо я арестуваха.
Но с годините тя растеше в къщата на дука и малко по малко започна да нарежда парченцата от историята на майка си и да чувства негодуванието й. Тропическият остров Бо Балон, загубеният дом на майката, се превърна в центъра на Габриелините мечти.
Когато беше на седемнайсет, току-що напусната от единствената си любов, и изживяваше най-ужасната нощ в живота си, тя измъкна Кълън от леглото в разпукналата се зора и двамата напуснаха имението Уестбъри завинаги. Тъй като нямаше къде да иде, Габриела спря някаква възрастна дама в Хайд Парк и я попита дали не би могла да й даде каква да е работа. Дамата се оказа несравнимата Сара Сидънс, най-великата актриса на своето време. Вече старица, госпожа Сидънс отдавна се бе оттеглила от сцената, но нещо в смелото, дръзко момиче плени сърцето й.
Тя я приюти и насочи поразяващото присъствие на Габриела към няколко малки роли в представления на свои приятели. Постепенно разпозна в младото си протеже искрата на истинския талант, ала също така и импулсивност, и липса на дисциплина, които трябваше да бъдат обуздани. Но веднъж тя подхвърли на момичето, че, добре изградена, една театрална кариера би могла да бъде пътят към изпълнението на безкрайно много цели и мечти. Затова и започна да я обучава в изкуството на драмата, в което Габриела се оказа безкрайно послушна ученичка, и на дисциплина — за съжаление предметът, по който младата дама отбелязваше най-слаб напредък. После я прати в провинцията, където Габриела започна да си пробива път през купищата незначителни роли, които често я караха да се усъмни в желанието си да изучи прилежно този занаят.