— Няма да ме оставиш така! — извика тя.
Той не отговори и я остави да се чуди защо е оставил непокрити най-чувствителните й места и ги е изложил на възбуждащия въздух. Видя, как се навежда и вдига дълго морско водорасло, после навлиза във водата и взима друго, този път мокро. На връщане взе и едно паднало палмово листо.
— Някога питала ли си се какво е усещането за водорасло върху кожата?
— Никога.
— Например какви ли усещания ще пробуди сухото върху босите ти крака? — Докато говореше, той показваше нагледно за какво говори. Водораслото беше сухо и грапаво и гъделичкаше стъпалата й. Тя изцвърча и се разсмя, но не можа да се дръпне. — Ами мокрото? — Той положи мокрото водорасло върху голите й гърди. То беше хлъзгаво и хладно и накара зърната й да настръхнат. Почувства как се овлажнява още повече.
Родриго си поигра с нея мъчително дълго време, прокарвайки хладното мокро водорасло по лицето и шията й, плъзгаше го между бедрата й като змия, възпламенявайки в утробата й невъздържана страст. Всяко местенце вибрираше под докосването му, въпреки че той всъщност не я пипаше. Потърка се в бузата й, но се отдръпна, докосна клитора й, ала само за миг. Тя се опитваше отчаяно да се извие, за да го накара да допре местата, които най-много й се искаше, но нищо не го трогваше. Дори когато тя започна да го моли с прегракнал от мъчителните ласки глас.
— Къде? — попита той с усмивка. — Тук ли?
После я докосна кратко — о, колко кратко! — и се отдръпна.
Използваше творенията на природата като играчки, за да се забавлява и да я влудява напълно. Палмовото листо беше твърдо. Когато той го прокара по стъпалото й, тя почувства такъв гъдел, че по бузите й потекоха сълзи. Плъзна го по зърното й и я накара да копнее за непосилната тежест на дланта му. Беше жестоко, тя го искаше все повече, но той я измъчваше с твърде късите обещания за бъдещо удоволствие.
Слънцето се беше изместило и грееше точно над нея. Лъчите му пареха и възбуждаха голата й кожа. Габриела започна да се гърчи под хладния, влажен пясък. Горещината, прелъстителната гранитна пудра, широкото лазурно небе, показващите се птици, които се рееха над главата й, точно както тя се излагаше на погледа му, всичко това я изпълваше с ураганна като ревящо море страст. Когато той се премести така, че пенисът му докосваше ръката й, тя го сграбчи и отчаяно дръпна, опитвайки се да я приближи към устата си. Допирът на плътта му беше невероятен след мъчението с импровизираните играчки.
— Сега кой искаш — попита той, — пясъчния или истинския?
— О, истинския, със сигурност истинския. — Тя не можеше повече да понася пренебрежението му. Ако той й откажеше и сега, тя щеше да загине от собственото си болезнено желание.
— Къде го искаш?
— В устата си.
Той се разкрачи над главата й и я привдигна към себе си. Тя протегна език и едва успя да го докосне, преди той да се дръпне. С натежали от страст очи Габриела изстена агонизиращо. Толкова искаше да го обхване с устни! Тази нужда беше толкова примитивна, че тя се почувства като животно, изплезило език в горещината. Обхвана я жега, която изпепеляваше всичко с пулсиращите пламъци на желанието й. Вече можеше да го вкуси. Но всеки път, когато се протягаше към него, той се дърпаше назад.
Мързеливото й настроение, покоят, забавените мисли бяха изчезнали безследно като спомен от отдавна минал следобед. Не можеше да си спомни някога да е била толкова разгорещена, едновременно от палещите слънчеви лъчи и от кипящата си кръв, влудена от неговата игра на приливи и отливи. Отдаването й беше преминало в безумна, животинска нужда. Когато ръката му напипа горещото й, влажно лоно, тя се сгърчи и опита да се извие срещу него, но не можа. Оковите на пясъка усилваха още повече желанието й към него. Той се потри в лицето й, в бузите й, после премина към чувствено подканящите го гърди. Притисна ги една към друга с ръка, докато безсрамно се търкаше между тях; с другата си ръка започна да я гали с леки, забавени движения, като по този начин уби у нея и последната искрица гордост и я накара да крещи за още. Докато той си проправяше път между пищните полукълба, главата на ерекцията му почти докосваше устата й, но веднага се отдръпваше назад. Мъчението беше тъй сладостно, че тя се почувства на ръба на някакво мистично просветление. Сега той я притискаше по-силно, напираше и се отдръпваше, като тласъците го натискаха към устните й. Тя отваряше уста и протягаше език към него с маниакално желание да вкуси сока на агресивната му страст. Но все не успяваше да го докосне, защото той се движеше с бързината на живак. И когато отдръпна напълно мускулестото си тяло, главата й увисна назад с разочарован стон. Но разочарованието не трая дълго. Той приближи уста към нейната и, целувайки я с болезнен устрем, каза: