Родриго я настигна с плуване, когато тя стъпи на пясъка зад рифа. Там водата ставаше по-дълбока и можеше да се плува. Вълните я люшкаха приспивно напред-назад. Тя вдигна поглед към небето и се отпусна по течението. И все пак не можеше да спре да хвърля погледи към Родриго. Мокър и блестящ като златен на слънцето, той представляваше внушителна грамада от мускули и мъжествена грация. Обзета от игриво настроение, Габриела заплува към него и обви ръце около врата му и крака около кръста му.
— Хванах ли те — извика ликуващо тя. — Този път няма да ми се измъкнеш!
Плъзна се цялата надолу и когато лицето й докосна водата, прибави:
— Това ми се щеше през целия следобед.
Гмурна се под повърхността и, държейки го за кръста, се насочи към символа на мъжествеността му, който се полюляваше с течението. Габриела се залюля във водата, приближи се до него, после пак се отдръпна. Най-накрая обхвана целта си с устни, но една вълна го изтръгна от устата й. Когато се показа на повърхността, плюейки и смеейки се, го видя да лежи по гръб и да се пече на слънцето. Тя опита отново. Но всеки път, когато си мислеше, че е успяла, приливът проваляше усилията й и го отнасяше встрани. Скоро и двамата се смееха истерично, като Габриела беше още по-изпълнена с решителност да постигне целта си, а на Родриго му доставяше удоволствие да я оставя да се мъчи.
— Какво трябва да направи една жена, за да те хване с уста? — ухили се тя.
В крайна сметка се предаде. Обви отново крака около него и се задържа за раменете му, за да не отплува встрани.
— Е, просто ще трябва да го денем някъде другаде — въздъхна тя. После потопи ръка във водата, за да му помогне да влезе.
Изведнъж почувства как настроението му се промени. Раменете му потръпнаха, ръката му сграбчи китката й и я отблъсна. Тя го погледна и смехът застина на устните й. Тревожният му поглед беше спрян на нещо в далечината. Габриела се обърна, за да види какво е то. Очите й се плъзнаха по хълма нагоре и заизследваха хоризонта. Изведнъж и нейното сърце се смръзна, когато забеляза силуетите на непознати хора на възвишението.
26.
Родриго постави пръст на устните си, предупреждавайки я да пази тишина, и се взря в двамата мъже, които стояха на върха на хълма и гледаха към хоризонта, засенчвайки очите си с длани. От студения му поглед се виждаше, че ги е разпознал.
Двамата заслизаха по склона към плажната ивица. В момента, в който се обърнаха, за да се заловят по-здраво за хлъзгавата гранитна скала, Родриго хвана ръката й и я задърпа до себе си. Коралите нараняваха стъпалата им, докато бягаха през водата. Габриела трябваше да прехапе устни, за да задържи вика си. Родриго сграбчи дрехите им и отново побягна с нея към близкия гранитен отломък. Оттам те можеха да проследят движението на нашествениците. Те напредваха бавно, спирайки от време на време, за да огледат околността, като единият сочеше нещо, а другият го слушаше с внимание. Чак сега Габриела разпозна Делон, мъжът, до чиято плантация тя беше проследила Хейстингс в нощта, когато напусна Махе. Видът му извика в паметта й спомените за онази нощ с нова сила. Това я изпълни с още по-голяма омраза към нейния несъщ брат, както и с мъка по Кълън. Всичко, което беше потискала до този момент.
Когато мъжете се приближиха, стана ясно, че ще минат точно през скривалището на влюбените. Габриела се притисна към гранита с изгарящи от пясъка стъпала и си пожела да изчезне. Ако Делон ги забележеше, веднага щеше да отнесе новината на Хейстингс. А той ще разпердушини целия остров, но ще ги намери.
Скоро те можеха да чуват гласовете на мъжете. Говореха френски, но и Габриела, и Родриго разбираха този език.
— Малко е хълмистичко — казваше Делон. — Бих предпочел нещо по-равно. Ще трябва да разчистим огромна площ, за да посадим толкова кокосови палми. Тъй че равната земя е за предпочитане.
— Сигурен ли сте, че това е мъдър ход? — попита спътникът му.
— Уверени сме, че копрата ще се превърне в най-новата златна мина. Почакайте и ще видите, приятелю. Скоро на този острови ще се ширят плантации за копра. А ние просто е бъдем първите.
— Но откъде ще вземем пари — без да слагаме робите в сметката — за такова едно начинание? Ако правилно съм разбрал плановете ви, това ще бъде една от най-големите плантации, съществували някога на тези острови.