— Какво каза той?
— Казва, че моментът не е добър за такова пътешествие. По африканското крайбрежие сега е сезонът на циклоните. Опасно е да се плава по това време на годината.
Джон Фич дотича през палубата.
— Няма крави.
— Крави ли? — попита объркана Габриела.
— Морски крави, госпожа. Обикновено щъкат по всички скали на Сейшелите. Мореплавателите по тези води смятат гадинките за добър късмет. Лош знак е, ако ги няма, госпожа. Може би трябва да изчакаме, сър.
— Не можем да чакаме! — извика Габриела. — Кой знае как го измъчват! Вие самите казахте, че султанът е чудовище.
— Султанът — изръмжа Уолис — е чудовище с… невъобразими размери.
Тя се почувства в опасна близост до истерията. Като видя това, Родриго взе ръцете й в своите и обърна лицето й към себе си, карайки я с внушителното си излъчване да се вслуша думите му.
— Знам, че искаш да го спасиш и аз ще ти помогна. Но не бива да вършим безумия. Занзибар е крепост. Султанът е пазен от собствена армия и флота, която отплува само за няколко дни в годината, за да нагледа владенията му на африканския бряг. Когато я няма, охраната на двореца пази и пристанищата. Това би бил единственият ни шанс. Ако флотата е там, не можем да направим нищо, освен да чакаме да отплава. Ще се надяваме на късмет.
Сълзи замъгляваха очите й.
— Той се нуждае от нас, Родриго. Трябва да го измъкнем оттам. Не мога отново да допусна същата грешка. Не мога да го изгубя още веднъж. Не разбираш ли? Независимо какво ще ни струва, ние трябва да го измъкнем оттам.
31.
Занзибар. Когато беше малка, самото име извикваше в главата на Габриела картини на романтика и екзотични приключения. Всяко английско дете беше слушало разкази за мистериозния остров край източния африкански бряг, където могъщ арабски султан владее всичко и всички. Често бе произнасяла думата с върха на езика си, вкусвайки магическата й същност. Занзибар.
Но когато пристигна там, вече не й се струваше прекрасно видение. Султанът вече не беше принц от приказките, а ужасена химера, стискаща малкото й братче в безмилостния си юмрук. Звяр с толкова неописуеми мании, че никакви молби не можеха да изтръгнат разказите от устата на Родриго. Преоблечени като араби в свободни бели роби и кърпи, покриващи косите им, Родриго и Габриела преминаха централния квартал с тесни сокаци и павирани с груби камъни площади, където араби и индийци високо хвалеха стоката си. Горещият бриз носеше дъха на карамфил. Султанът го отглеждаше на по-голямата част на острова си и го продаваше на жадния за подправки свят. Това се оказваше изненадващо добър търговски ход, който му осигуряваше стабилно място на европейските пазари. От първите си товари карамфил беше извлякъл почти толкова облаги, колкото от търговията с роби в същия период.
Жегата беше потискаща. Дрехите на Родриго залепваха за кожата му. Прахта и мръсотията бяха навсякъде, виеха се във въздуха, подритвани от сандалите. Вятърът ухаеше на екзотични подправки. Минаваха покрай къщи с високи и тежки резбовани порти. Най-хубавите порти в света, прецизно изработени от тиково дърво, донесено от Бирма или Индия, или от тропически дървета, които украсяваха с резби на риби, лъвове, пауни, цветя, подправки и плодове. Някои имаха тежки железни резета, стърчащи напред като пасарел на кораб. Всяка врата говореше за характера на стопаните си. Правоъгълните бяха арабски; тези със заоблени или готически арки — индийски. Нямаше две еднакви.
Робският пазар смрази кръвта на Габриела. Представляваше открит площад, гледащ към искрящо синия океан. На него имаше дълга гранитна плоча, служеща за излагане на роби и множество груби каменни колони, снабдени с халки, където човешката стока можеше да бъде привързвана. Беше се насъбрала малка тълпа — само шепа хора. Габриела не можа да разбере дали денят беше беден откъм стока, или бяха пристигнали твърде късно, така че повечето купувачи вече са се разотишли по домовете си. На подиума имаше само една робиня, африканка на неопределена възраст с хлътнали в орбитите очи. Търговецът дръпна робата от тялото й, за да го покаже на насъбралата се публика. Гърдите й, големи и тежки, се разлюляха, когато търговецът хвана раменете й изотзад и я разтърси, за да покаже стоката си по-добре. Хълбоците й бяха заоблени и зрели. Той посочи това, което всеки можеше да види — това беше жена с неограничен сексуален потенциал. Наддаването започна — на арабски, както се стори на Габриела, макар че не можеше да бъде сигурна — и скоро жената отново беше загърната в робата си, докато новият й собственик плащаше цената. След това той обви верига около врата и я отведе.