Прекараха следобеда, съзерцавайки палата на султана. Навсякъде около него имаше стражи, въоръжени с ужасяващи ятагани, закачени на поясите им. Бяха огромни мъже, излъчваха сила и жестокост и очевидно бяха избрани именно за да всяват страх у враговете на султана. Бяха безчет. Всяко ъгълче на сградата се охраняваше. Край всяка врата стояха поне по двама мъжаги. Никой не можеше да влиза или излиза, без да бъде разпитан от стражите. Габриела не разбираше думите им, но само гласовете бяха достатъчни да всеят страх от Аллаха в някоя по-слаба душа.
— Има някакво светлокожо момче в покоите на султана каза Родриго. — Трябва да е Кълън. И, разбира се, това ще да е на последния етаж, където е най-трудно да се проникне.
— Имаш ли план? — прошепна тя, докато гледаха как стражите притискат един човек до стената и го претърсват, а после го пропъждат с пиките си. Родриго сграбчи лакътя й и я дръпна настрана. Тя се противеше, влачейки крака в прахта.
— Нямам план — изръмжа той през зъби. — Не можем да се вмъкнем вътре.
— Как така не можем да се промъкнем вътре?
— Сама виждаш. Флотата му е тук. Цялата му лична охрана е по местата си. Не уцелихме момента.
— Тогава ще чакаме флотата да замине.
— Опасявам се, че няма. Когато пристигне предупреждение от Хейстингс, тя в никакъв случай няма да отплава. Не и като сме живи.
Сърцето й се сви. Но нещо привлече вниманието й. Неколцина немощни и дрипави старци умоляваха за нещо стражите. Ръцете им протягаха напред груби дървени купички, тогава охранителят кимна, портата се отвори и старците бяха въведени вътре.
— Тези хора влязоха — отбеляза тя.
— Те са просяци. Религията на султана забранява да се отпъждат бедните. Той ги приютява за през нощта и им дава храна. Но тях ги пращат в мазето, далече от всички други помещения. Няма да можем да се промъкнем покрай стражите даже и да влезем.
Родриго тръгна по тясната, многолюдна улица.
— И какво ще правим тогава? — попита Габриела.
Той се обърна и й даде знак да мълчи.
— Не бива да чуват гласа ти — промърмори той под нос. — Имаш ли си представа какво ще ти направят, ако разберат, че си жена? Красива, бяла жена? Ще спечелят състояние от теб на тържището.
Тя понижи глас.
— Добре, ще бъда тиха. Но какво ще правим?
— Нищо. Нуждаем се от време.
Той отново забърза ход.
— Време ли? — Тя хукна след него, опитвайки се да бъде в крак със стремителния му вървеж. — Време за какво?
— Да съберем хора. И кораби. Ще трябва да наберем флота, за да разбием тяхната, да нападнем двореца и да измъкнем Кълън оттам.
— Но това ще отнеме страшно много време. Той може да умре, докато…
— Всичко друго би било самоубийство за нас.
Караха се цял следобед. През цялото време, докато бяха в някаква странноприемница. Докато ядяха обяда си от месо с подправки и ориз. Габриела просто отказваше да приеме каквото и да било отлагане на спасяването на брат си. Но никой от аргументите й не можеше да убеди Родриго да действа веднага.
Разстроена и гневна, тя взе бутилката вино, купено от Родриго, наля си и изпразни чашата. Но изведнъж й дойде една идея. Остави чашата настрана, облиза мокрите си от виното устни и каза:
— Хайде да не се караме повече. Ето — тя напълни неговата чаша и му я подаде. — Да забравим за тази вечер. Сега не можем да направим нищо. Може би на сутринта няма да си толкова упорит.
Когато той се взря в нея, тя се усмихна като след шега. Родриго омекна малко и изпи виното.
— Не че не искам да го измъкна — обясни той, — но трябва много да внимаваме.
— Да внимаваме — повтори Габриела. Когато животът на брат й беше застрашен? Само през трупа й!
Не биваше да капитулира твърде лесно, иначе той би заподозрял нещо. За да приспи наблюдателността му, тя каза:
— Може би в крайна сметка си прав. Нищо не ти обещавам, но ще премисля и тази възможност. Знаеш ли, веднъж играх в една пиеса — „Училище за жени“. Пълен боклук, но имаше и интересни места. Героинята мамеше мъжа си и така си докара цял куп неприятности. Лесно можеш да си представиш, че пиесата е писана от мъж. Накрая тя излезе с едно много жалко извинение за глупостта си да не му се подчини. И че е научила урока си — затова и пиесата се нарича така. Много е досадна, но може би ще се почувстваш по-добре, ако реша да ти дам частно представление.
Когато Габриела млъкна, той се усмихваше. Тя му наля втора чаша вино. Родриго се приближи, за да я прегърне. Тя обаче сложи ръка на гърдите му, за да го възпре.
— Изпий си виното — каза тя. После отпи от бокала си, допря устни до неговите и така му предаде глътката.