По-късно през нощта, когато Родриго спеше благодарение на трите бутилки вино, с които беше успяла да го налее, тя стана от леглото и тихо се измъкна с арабските си дрехи Когато се отдалечи дотолкова, че да не може да я чуе, тя вдигна робата на лунната светлина и внимателно я скъса на няколко места. Трябваше да се увери, че никоя от женските й извивки няма да изпъкне отнякъде, докато се маскираше старателно. Тъй като арабките нямаха никаква свобода да се движат без придружител, тя можеше да успее само ако ги убедеше, че е мъж.
Когато свърши с разкъсването, тя хвърли дрехите на пода и старателно се разходи върху тях, овалвайки ги в прахта. После ги вдигна, поотърси ги и ги огледа критично. Отпра ивица плат и привърза гърдите си здраво, след което навлече широката роба. Прибра косата си в импровизирания тюрбан, спусна краищата му над лицето си и уви ръцете си в ръкавите, за да скрие фината им форма. След това взе една къса, но дебела пръчка и я затъкна в превръзката на бюста си под свободно веещата се дреха.
Без да поглежда назад, тя се запрокрадва под ярката лунна светлина по тесните сокаци, опитвайки се да си спомни пътя. На два пъти зави погрешно и реши, че се е загубила напълно, но изведнъж успя да се ориентира. Скоро стигна до морето. Спря за миг, оглеждайки пустия робски пазар, и през тялото й премина студена тръпка, която нямаше нищо общо с хладния бриз над водата. Палмите се люлееха под напора на вятъра. Робата й се увиваше около краката й. Тишината тегнеше като мъгла над града.
Тя се съсредоточи, за да събере мислите си и да се успокои. За миг се уплаши, че няма да успее. Твърде дръзко беше. Родриго го беше нарекъл самоубийство — той, най-дръзкият между мъжете. Но беше казал също така, че тя е смела като най-добрите му мъже. Габриела не можеше просто да се мотае, докато брат й беше затворен от едно чудовище. Нетърпението да го освободи изгаряше вътрешностите й.
Аз просто играя роля — каза си тя наум. — Стоя зад кулисите, очаквайки реда си. Винаги е едно и също. Сценичната треска е толкова силна, че чувствам, че не мога да изляза на сцената. И тогава, сякаш по чудо, чувам как ми подават реплика и изведнъж се превръщам в действащо лице и знам, че няма да сгреша. Аз съм просяк, молещ смирено за милостиня. Глух и ням, така че да не чуят гласа ми. Няма да могат да ме изпъдят. Знам, че ще се вмъкна. Какво ще става след това… то зависи от мен.
Тя се приведе и натърка бинтованите си ръце с прах. Покри с него и лицето си. Един фонтан наблизо помогна да превърне прахта в кал. За да скрие чертите си възможно най-добре. Тя почувства мръсотията под ноктите на треперещите си ръце. Аз съм просяк — повтори тя. — Няма да могат да ме изпъдят.
С биещо до пръсване сърце тя отиде до крепостта на султана и протегна шепа към пазачите.
32.
Габриела се намираше в подобно на тъмница мазе заедно с още няколко дузини просяци. Там миришеше потресаващо — смесица от воня на мръсни тела, болести и разруха. Един старец, несвикнал да се храни, беше повърнал на пода, след като беше изгълтал ориза си. Стражите просто му подхвърлиха малко сено и му казаха да оправи свършеното както може.
Ако султанът приемаше бедняците, то не беше за да се грижи за тях с особено гостоприемство. Спяха на студения под, свити в дрипите си, за да се предпазят от студа, излъчван от каменната тъмница. Никой не си правеше труда да им почисти или да се погрижи да им е по-удобно. Ако някой се осмелеше да поиска нещо му отговаряха, да си затваря устата.
Вече беше два или три часът сутринта. Стражите — двама масивни араби с дяволски лица — бяха заспали над някаква ориенталска игра на дъска, хъркайки доволно на столовете си. И все пак ятаганите им светеха заплашително, сурови свидетели на жалкото й положение. Габриела свали сандалите, набавени й от Родриго, и се прокрадна боса през помещението. С бухалката в ръка се промъкна покрай стража с гръб към нея и го удари здраво по главата. Той изхърка и се свлече върху масата с тъп звук.
Шумът събуди другаря му. Докато той се протягаше, Габриела скри оръжието си зад гърба си. Той стана, извисявайки се над нея, и каза нещо гневно, сочейки към пода, където й се полагаше да спи. Но по средата на едно изречение очите му се плъзнаха към другаря му, който лежеше безмълвно на масата. Погледът му се закова на лицето й, изпълнен с остро подозрение.
Габриела не му мисли много. С инстинкта на актриса, играеща ролята си, тя приведе в действие оръжията си. Свободната й ръка разтвори робата, разкривайки тясната превръзка, скриваща гърдите й. С едно дръпване свали парчето плат и освободи бледите полукълба от възела му.