Времето продължаваше да тече. Слънцето печеше безмилостно в напълно безоблачното небе. Небе, синьо като очите на Габриела. Хората гледаха очите й като някаква рядка скъпоценност, така че тя ги сведе и се опита да не мисли. Но изпод миглите си виждаше, че в колоната остават само още неколцина непродадени негри. Очевидно я пазеха за най-накрая.
Един след друг те се изкачваха насила на подиума. Остана само един, младеж на около петнайсет години. Габриела не разбираше наддаването, но усещаше значението на това, което казваха. Демонстрираха мускулите на момчето. Явно го продаваха за работа на полето. Сърцето я заболя за него. Беше толкова млад, а му оставаше толкова малко живот. Тя е замисли за годините слугуване в дома на баща си. Беше било ужасно, но винаги беше знаела, че ще живее. Какво ли е да е да разбираш, че нямаш власт над собствената си съдба до края на живота си?
Габриела си напомни, че е на път да узнае. Младежът беше отведен и стражите стиснаха веригите й по-здраво. Преведоха я през тълпата до подиума. В подножието на стълбите тя спря със замръзнало в гърдите й сърце. Не можеше да се накара да пристъпи напред. Стражите й помогнаха. Поведоха я нагоре по стъпалата така, че тя се запрепъва на всяка крачка, изплашена от очите, приковани в тялото й, едва способна да повярва в това, което ставаше. Търговецът пристъпи напред и я засочи, докато, говореше, без съмнеше изтъквайки изключителните й качества. Обърнаха я така, че публиката да вижда гърба й. Една ръка се плъзна по него и я потупа като кобила. След малко щеше да бъде купена като всички останали.
Някой в тълпата изкрещя нещо, сподирено от доволни крясъци. Като в кошмар Габриела осъзна, че свалят копринената й дреха и я разголват на това най-публично от всички места. Коприната се свлече с шепот и тя усети горещия въздух върху кожата си и жарките слънчеви лъчи, които пареха гърдите й. Чу как мъже, жени, даже деца се кикотят, когато я показаха. Тя се задърпа, обхваната от паника, и те се разсмяха отново. Децата свиреха с уста. Мъжете облизваха устни и започнаха наддаването.
Никога не се беше чувствала така на показ в живота си. Лицето й червенееше, когато мъжете се приближаваха към нея, за да я огледат. Докосваха я и тя отскачаше встрани. Ядосани, стражите стегнаха веригата около врата й. Непокорството й обаче само накара мъжете да се интересуват повече от нея. Търговецът каза нещо и другите се разсмяха и закимаха глави. Сякаш беше казал: „Ще е забавно да я опитоми човек“ и всички те се бяха съгласили.
С нарастваща истерия Габриела огледа тълпата, чудейки кой от тях ще я притежава, телом и духом.
Наддаването продължаваше с пълна пара. От блясъка в очите на търговеца отгатна, че сумите бяха достигнали твърде прилични размери. В продължение на може би четвърт час се чуваха непрестанни викове, обявяващи предлаганите цени, а търговецът току я поглеждаше доволно. Когато стойността й се вдигна, повечето мъже отпаднаха, ръмжейки разочаровано, но не пропускайки възможността да я опипат за последно.
В крайна сметка наддаването продължи само между двама — арабин в бяла роба и индиец с огромен тюрбан на главата. Те бързо вдигаха цената, но когато тя скочи, започнаха да премислят предложенията си. След дълга пауза арабинът отвърна на опонента си, но индиецът, за всеобщо изумление, назова още по-висока сума. Сякаш времето замря. Тълпата сдържаше дъха си в очакване на отговора на арабина. Над площада лежеше мъртва тишина, заменила предишната гюрултия. Не я нарушаваше и най-лекия повей. Нервите на Габриела бяха опънати до скъсване.
С безкрайно достойнство арабинът изкачи стъпалата с развяваща се дреха. Виждаше малко от лицето му — само силната, тъмна челюст и фино изрязаните устни. Широката му дреха криеше очертанията на тялото му, така че беше трудно да се определи що за физика имаше, но стойката му беше изправена, а осанката — на човек, свикнал да получава своето. В силната си ръка държеше бастунче, фино изрязано от абаносово дърво. Ходеше с бързи, сигурни крачки и Габриела си помисли, че носи бастунчето само за шик.
Мъжът застана пред нея с грациозна арогантност. Не я загледа много в лицето. Вместо това погледът му се плъзна към разголените й гърди. Побутна ги с бастунчето си, за да провери колко са стегнати, и те се разлюляха. Тя отстъпи назад, изтръпнала от унижение. Но с едно движение на главата арабинът показа, че няма да търпи подобно неподчинение. Избутаха я обратно на мястото й.