— Хммм?
— Мислех си за Шейла.
Видя усмивката му. Сякаш беше знаел, че тя ще заговори за това рано или късно.
— Какво си мислеше?
— Искам да ми покажеш някои от нещата, на които те е учила.
Той се разсмя.
— Това изисква известна нагласа на съзнанието.
Това погъделичка любопитството й.
— Каква нагласа?
— Когато бях с Шейла, аз бях себе си, разбира се, но съм така… играех и някаква роля.
— Аз съм актриса. Свикнала съм да играя роли.
— Това, което имам предвид е, че оставях волята си на вратата и правех всичко, което тя искаше. Ако не можех съзнателно да се нагодя към нейната воля, не можех и да се уча. Нито пък изпитвах пълното възможно удоволствие. Трябваше да изключа ума си и да премина на по-високо ниво на чувстване. На съществуване заради момента, без очаквания, без граници на съзнанието. Съществувах само за нейно удоволствие и по този начин достигах ниво на задоволяване и екстаз, което не можеш да си представиш.
— Искам да позная това удоволствие. Покажи ми.
Той замълча за момент.
— Сега ли?
Тя отърка тяло в неговото.
— Да. Сега.
Беше го желала толкова отчаяно, беше копняла за милувката му така болезнено, че чувстваше, че не може да отлага повече.
Той се поколеба, обмисляйки.
— Сериозна съм — простена тя. — Искам да се науча. Не дипломната ти работа, разбира се.
Той се разсмя, сякаш за да й каже, че не е имал такова намерение.
— Но все пак нещо. Искам да вляза в твоята кожа. Искам знам какво е било за теб.
Той се извърна и я погледна в очите. Лицето му или поне това, което тя можеше да види от него под светлината на африканската луна, беше сериозно и по-замислено от обичайното.
— Предупреждавам те. Ще трябва напълно да ми се отдадеш. Да се подчиниш на желанията ми. Трябва да ми се доверяваш във всичко, което казвам или правя. Разбираш ли? Защото ще направя това само с твоя помощ и съгласие.
През тялото й премина тръпка.
— Разбирам.
Сърцето й пърхаше бясно като птиче в клетка. Имаше чувството, че до този момент не е живяла. Че се е родила, отваряйки очи в тази африканска страна на чудесата. Как можене неговото обещание за сексуално овладяване да бъде толкова освобождаващо? Защо, питаше се тя, опитвайки се да мисли рационално в неговото диво, мъжко присъствие, защо беше толкова възбуждащо да си представя не просто как му се отдава, а как той я взима. Защо мисълта за сексуалното доминиране беше такъв невероятен афродизиак? И защо предчувствието за него я караше да се чувства по-пълноценна жена от всякога?
Той взе лицето й в ръце и дълго я гледа в очите.
— Сигурна ли си?
Тя кимна.
— Не можех да го направя по-рано. Не и когато чувствах, че сме разделени. Но сега искам да ти се отдам напълно, без задръжки. Да ти дам нещо, което никога не бих дала на друг мъж. Само че…
— Какво, Габе?
— А ако отидем твърде далеч? Ако се изплаша и поискам да спреш? Как ще разбереш кога наистина искам това? И как аз ще узная волята ти?
— Ах. Искаш да знаеш доколко можеш да ми се довериш. Ако искаш, можем да използваме специална дума.
— Какво е това?
— Шейла винаги имаше една дума за в случай, че нещата отидат твърде далеч. Дума, която иначе не би използвала. Когато я кажеш, ще знам, че имаш нужда да спрем. Това ще ти донесе спокойствието, че си сигурна.
— О, това е добре.
— И коя дума ще изберем?
— Симба — каза внезапно тя. — Не бих я използвала освен при изключителна нужда.
И все пак една идея се зароди в ума й. Той беше прав. Въпреки всичко, тя все още имаше нужда да знае доколко може да му се довери. Това се оказваше идеалният начин да провери.
Той я отведе обратно в малката им колиба, разположена на почетно разстояние от селището, заобиколена от дървета, увити в диви лози. Там никой нямаше да ги безпокои. Нощните птици, жаби и насекоми извиваха напевите си. Тук сякаш бе мястото на Родриго, той беше царят на животните. Под първичния грохот на барабаните той се обърна към нея. Сърцето й подскочи и заседна в гърлото.
Бавно и нежно той протегна ръце и хвана пръстите й. Като най-нежният любовник, той обърна дланите й нагоре и ги целуна. После бавно, но твърдо той изви ръцете й зад гърба й и притисна уста към нейната. Само целувката му накара коленете й да омекнат — най-страстната и властна целувка, която беше получавала в живота си. А невъзможността да освободи ръцете си, здраво хванати зад гърба й, я влудяваше докрай. Тя се отърка в него, разтвори устни и високо простена. Той пусна ръцете й и постави своите на раменете й. Отлепи устни от нейните и въпреки протеста й ги долепи до ухото й.
— Застани на колене.
Тя се поколеба. Беше се заклела никога да не прави това. Но той я натисна надолу с нетърпящ възражение тласък, така че устата й застана първо на равнището на гърдите му, после на плоския му, мускулест корем и накрая, когато коленете й докоснаха земята, на хълмчето на тесните му бричове. Ръцете му я пуснаха и бързо разтвориха панталона, като разкриха ерекцията му в горещата, окъпана в лунна светлина нощ. Тя никога не беше виждала нещо толкова красиво. Пенисът му изглеждаше гигантски в небесната светлина — див и животински, набъбнал и изпънат, пълен с живот и собствен характер, сякаш изрязан от мрамор от ръката на скулптор. Габриела посегна към него, умирайки от желание да докосне това творение, спомняйки си външната мекота и стоманата отвътре. Но Родриго отблъсна приближаващата се длан. Еротичният ефект от това просто движение бе смайващ. След дванайсет хиляди мили по суша и море, през които той я беше последвал, сега я отблъскваше, точно сега, когато тя го желаеше най-много, и това накара влагата да избие между бедрата й със сила, която тя не бе усещала никога преди. Облиза устни се взря в него с гладен поглед, желаейки да го вземе в уста.