— Искам да те докосна — настоя тя. — Искам да те вкуся.
Той взе мъжествеността си в ръка и прокара главичката по устните й. Когато тя ги разтвори, за да го поеме, той се дръпна и се отърка в бузата й, но не й позволи да го докосне дори когато тя извърна глава, за да опита пак.
— Искаш ли да го смучеш? — попита той.
— Повече от всичко на света.
Той се замисли за миг, докато тя търкаше буза в гладката главичка. След това каза с натежал от страст глас:
— Постави ръце зад гърба си. Сплети пръстите си здраво, каквото и да става, искам да не ги мърдаш. Докато не свърша, ръцете ти са завързани.
Тя вдигна очи и видя, че лицето му е сериозно. Взря се безмълвно в него. Щеше ли да е в състояние да направи това? Да задържи ръце зад гърба си така, сякаш бяха вързани с въже? Беше обещала да направи всичко, което той пожелаеше тази нощ. И все пак усещаше, че е стъпила на опасна територия, да се отдаде така пълно на волята му… После се сети за специалната дума. Симба. На суахили значеше лъв, но за нея означаваше единствено сигурност. Тя разтвори устни и вдиша дълбоко, докато изпълняваше желанието му. Постави ръце зад гърба си и усети как студените й пръсти се сключват. Тя ги стисна здраво.
— По-здраво — заповяда той с гласа на пиратски господар.
Тя преглътна и ги стисна още по-силно. Това беше най-странното й любовно приключение — знаеше, че няма власт над себе си, че е прикована от волята му и неспособна да използва ръцете си. Но й беше трудно да мисли за тях, когато той държеше царствената си ерекция пред лицето й и я изкушаваше. Най-накрая се приближи към устата й и й позволи да го поеме. Беше толкова вкусен, че тя се забрави и посегна да го хване. Той сграбчи мигновено косата й и издърпа главата й назад така, че устата й го изпусна от хватката си. Тя погледна към него през мрака и не можа да види лицето му. Но чувстваше излъчващата се от него мощ. Чувстваше беса му, който протичаше през ръката му и пламтеше в пръстите, стискащи косите й. Стресната, уплашена, че той ще й откаже невероятното удоволствие да го чувства в устата си, Габриела кръстоса китки зад себе си, долепи длани и стисна пръсти така силно, че и ураган не би могъл да разхлаби възела им. Ръката му отпусна кичурите й и той я прекара по лицето й, този път нежно. Позволи й да го вкуси отново. Тя почувства, че губи себе си. Че забравя света наоколо. Че не помни вече мислено свързаните си ръце. Че се дави в прелъстителното удоволствие да му доставя удоволствие. Устата й го обгръщаше като пръстен, компенсирайки факта, че не можеше да използва ръцете си. Ако и да беше безсилна пред волята му, най-малкото, което можеше да направи, беше да го възпламени дотам, че да изгуби контрол над себе си. Знаеше, че той се наслаждава на това. Беше толкова твърд, че тя си помисли, че ще експлодира. От гърлото му се носеха гърлени стонове. Той каза:
— О, Боже! — и юмрукът му затегна хватката си в косата й.
И все пак, подобно на мъгла, около ума й се въртеше предупреждението и съзнанието за това, от което се бе отказала. Но фактът, че не може да го докосне я караше да го иска още повече. Трябваше да стисне пръсти тъй здраво, че те изтръпнаха, за да не посегне към него и да не го гали, докато той не достигне върха.
Той сякаш усети желанието й, защото се отдръпна и коленичи пред нея. Пръстът му обърса малко от влагата, оставена от устните й, и той й я предложи, за да я оближе. След това внезапно се наведе и целуна устните й, притегли я към себе си и я удави в целувката си. Погали с устни нейните, а после и тялото й, карайки го да потръпва от насъбралата се страст, чувствената ласка и съзнанието, че ръцете й са сключени здраво. Той вкусваше, дразнеше, гъделичкаше с език зърната на гърдите й, докато те станаха твърди като камък, всмукваше пъпа и вътрешната страна на бедрата й. И когато най-сетне се приближи, когато тя вече си мислеше, че той ще открие пламналото й съкровище и ще облекчи с език агонията на копнежа, той се отдръпна. Устните му върху бедрата й я влудиха. Отново и отново тя се изкушаваше да отпусне ръце и да го поведе натам, където най-много го желаеше. Но сега и да опиташе, не можеше да освободи дланите си. Волята му беше по-силна от нейната. Той я държеше като пленница на прищявките си.