— Обърни се, caricia — каза той и заповедта му прозвуча като нежна ласка.
Тя се обърна бавно, разделяйки длани, за да се облегне на тях. Той застана зад нея и прокара ръка по голия й гръб, нехайно плъзгайки се надолу, за да обхване настръхналата й гърда. Тя чу как бричовете му се свлякоха на земята. Тогава той застана до отвора между бедрата й, твърд като стомана, подобен на наточена сабя. Тя беше вече толкова мокра, че колкото и голям да беше той, успя да влезе в нея без затруднение. Докато се движеше вътре с бедра, бясно биещи в хълбоците й, той се пресегна и сграбчи кичур коса в юмрука си. Когато навлизаше в нея с безпощадна сила, той го дърпаше с цялата мощ на страстта си. Това беше невероятно плътско, невероятно първично, начинът, по който дърпаше косата й, докато я пробождаше отзад. То я запращаше в прегръдките на неизпитвана дотогава сласт. Чувстваше се като лъвица, обладавана от царствения мъжкар. Сега разбираше, че никога не е желала друг мъж. Онова, което беше бъркала със страст, бледнееше пред дивашкия порив на атаката му. Далеч от всякакво усещане, че може да е използвана или оскърбена, тя се чувстваше обхваната от френетична страст. Забрави себе си, забрави страховете си, тъмните ъгълчета на собственото си съзнание и откри в извиващата се под пирата жена своето собствено и величествено Аз. Чувстваше, как дивата жена се възнася като феникс от пепелта на детството си и става силна. Когато чу вика му, разбра, че и той изпитва същото. Радостта й беше невероятна. Никога не беше била с мъж с толкова жар и въображение като Родриго. Той се любеше с пламък и естетическо отдаване, които говореха както за любовта му към нея, както и за огромния обсег на уменията му. Докосването му беше винаги различно. Той никога не се колебаеше, когато искаше да я възбуди. Дори най-малката му ласка събуждаше огъня в нея. Той никога не молеше за снизхождение, а просто доказваше лъвското си право над нея. Правеше любов като африканец, не като европеец. Когато движеше тялото си, движенията му идваха от хълбоците и концентрираха тялото му по начин, непознат за европейците. Африканските му техники за правене на любов я караха да се люшка между делириума и екстаза. Родриго можеше да издържи час и повече за един път и да я люби с бавни, твърди удари, които повтаряха далечния бой на барабаните, докато тя почувстваше, че прекрачва границите на лудостта. Да правиш любов с Родриго беше като да танцуваш без задръжки, използвайки всички възможности на тялото си. Когато й се стореше, че по-хубаво не би могло да бъде, когато беше сигурна, че никога отново не би могла да се възбуди толкова, да се почувства толкова задоволена, толкова съвършено слята с мъжа, когото обичаше, той й доказваше, че греши. И тази грешка я изпълваше с радост.
Когато Родриго смъкна част от стеблото на една лоза от близкото дърво и завърза ръцете й зад гърба й, тя изпадна в моментна паника. Но щом той започна бавния процес на удовлетворяването на желанията й, неочакваният екстаз я отнесе така далеч в талазите си, че тя забрави всичко. Знаеше, в остатъците от паметта си, че всичко е наред. Че специалната й дума й гарантира изход. Но бурните вълни на страстта, които я заливаха, познатата горещина, която разтапяше вътрешността й и превръщаше дъха й в накъсани въздишки, я държеше по-здраво от лозовото стебло, стегнало китките й. И посред всичко това тя осъзна, че случващото се в момента е по-вълнуващо от всичко, случило се в изпълненият й с драма и великолепие живот. Че величието на спазматичните му тласъци е по-зрелищно от всичко, което тя си бе представяла някога. Осъзна сред тръпките на необузданата страст, че не иска той да спира. В този миг знаеше, че може да му се отдава така цял живот и никога да не изгуби почитта си пред мощта на техния съюз. Но той беше повдигнал въпроса за доверието И тя трябваше да разбере. Дълго след като си беше помислила да го накара да спре, тя продължаваше алчно да поема чувствата, които я караха да се извива като змия и да се съмнява, че е в състояние вече да се владее. Беше толкова прекрасно. Как можеше да откаже на себе си — и на него — тази невероятна благодарност? Как можеше да произнесе дума, която да спре всичко?