Когато се роди Габриела, а после и Кълън, дукът затегна още повече мъртвата хватка около своята красива френска наложница. Насилствената им връзка се влошаваше. Разяждан от ревност и подозрения, че Каприс допуска в леглото си и други англичани, Дъглас сухо отрече бащинството си, когато тя се опита да ходатайства за правата децата си върху имението на Сейшелите. Усещайки, че всичко е безнадеждно, Каприс изпадна в отчаяние и започна да пие.
Борбата й с Дъглас беше обречена и затова един ден, след като гаврътна за кураж порядъчно количество джин, тя отиде в Уестбъри Хаус и заплаши любовника си с пистолет в ръка, че ако не й върне дължимото, ще го убие. Скараха се и тя стреля точно когато съпругата на дука — майката на Хейстингс — влизаше в стаята, за да види какво става. Куршумът я улучи в гърдите и тя издъхна почти веднага.
По време на процеса, който последва, никой не спомена и дума за това, че убийцата Каприс Аштън е била любовница на благородния дук Уестбъри. Напротив, беше обявено, че е някаква луда французойка, която никога не е виждал. Тя бе обесена публично в Нюгейтския затвор заради неговото мълчание.
И не друг, а Хейстингс превърна живота на Габриела в ад. Идваше от време на време в сиропиталището, където я бяха настанили временно и, преструвайки се, че иска да се сприятели с нея, я извеждаше на разходка из лондонските улици, карайки я насила да разказва за екзекуцията на майка си. Когато стигаше до мястото, където майка й се задушаваше в примката на бесилото, той се навеждаше към нея и прошепваше: „Ето какво правим с лошите момичета тук, в Англия. Бесим ги.“ Когато бе погледнала с ужас в очите му, той беше добавил: „Не ме ядосвай, защото може да направим същото и с теб“. Плашеше я така години наред. Всеки път, когато сбъркаше нещо, тя изпадаше в паника, защото се страхуваше да не обесят и нея. И до ден днешен сънуваше как я окачват на въжето, докато Хейстингс наблюдава и се смее, разположил се в кръчмата „Сврака и халба“. Това беше единственото, от което се бе страхувала в живота си.
Хейстингс вдигна очи към нея. Тя стоеше пред него все още облечена в сценичния си костюм.
— Господи, изглеждаш като глупачка — подигра й се той. Тя не помръдна от мястото си, вирна брадичка и го погледна дръзко в очите.
— За да ме критикуваш ли прати да ме извикат? — попита с най-надменния тон, на който беше способна — беше го научила от него още като малка.
— Ще е по-добре за теб да не ни дразниш, млада госпожице, след всичко, което си позволи — забеляза дукът. Тя срещна погледа на баща си и усети познатата тъга, която я обхващаше винаги в негово присъствие. Понякога си мислеше, че усеща в погледа му частица от любовта, която бе изпитвал към Каприс. Въпреки че никога не би си го признал, той май също страдаше от смъртта й. Понякога на Габриела й се струваше, че може би той обича мъничко сирачетата, родени от любовницата му. Но не и след като Хейстингс избълва отровата си срещу им. Не и след като се погрижи да не им остави никаква надежда.
— Името ми, Ваша светлост, е Габриела. Опитайте се да го използвате някой път — Наричаше го „Ваша светлост“, понеже той настояваше, но винаги влагаше нотка на сарказъм в гласа си.
— Името ти — възрази той — не е Крос, въпреки че продължаваш да се кичиш с него и да срамиш една благородна фамилия.
— Ако името ми не е Крос, то е, защото вие отричате правото ми да го нося. Но всеки в Лондон знае, че съм ви дъщеря. Каква полза да го отричате?
— Всеки го знае, защото ти продължаваш да се пъчиш с името ни. И не само правиш това без позволението ми, но и го позориш, свързвайки го с фамилията на майка си, и го използваш, за да печелиш популярност с онази тъй наречена постановка!
— Не личи да ви е било грижа какво е името на майка ми, когато сте я взел в леглото си, без да си усложнявате живота с бракосъчетания!
— Няма да позволя да ми говориш така! — изкрещя дукът.
— Противно на мнението ви, Ваша светлост, вие нямате власт над думите или действията ми. Искате да ми отнемете името и рожденото право, но си оставяте привилегията да критикувате всяко мое движение. Що за лицемер сте!
— Наричаш ме лицемер, задето осъждам непрестанните ти изстъпления? Задето се позориш, излагайки своенравния си характер на сцената? Задето си избрала за възхвалите си онова неблагодарно пале?