Тя гореше цялата. Дъхът й излизаше на тласъци, като огнени езици. Той пак се отпусна върху й и допря устни до ухото й.
— Не е лесно да се подготвиш за това — каза той с тих, интимен глас. — Трябва да отхвърлиш всичките си задръжки. Да ми покажеш, че няма да ми се съпротивляваш. Да ми вярваш напълно. Абсолютно.
Сякаш електрическа искра пробяга по тялото й. В този миг чувстваше, че е готова на всичко — абсолютно на всичко. Всичко, което би поискал, всичко, за което би я помолил. Той явно го усети, защото се протегна и взе бутилката с другата си ръка. Притисна я до устата й и каза:
— Намокри я.
Тя му позволи да вкара гърлото на бутилката в устата й. Докато той я движеше, тя я смучеше като ерекция. Беше странно еротично. Той я остави да я посмуче известно време, после я извади, засмука я сам и после я вкара в горещата, пулсираща сърцевина на тялото й. Тя се изви със стон, идващ от някакво първично място в душата й. Докато движеше бутилката напред-назад, той отново сложи език на най-чувствителното и място. Тя чувстваше шишето в себе си, движещо се като мъж, но два пъти по-твърдо. През тялото й преминаваха тръпки на удоволствие и болка и те я подлудяваха.
Той плъзна пръсти на мястото на езика си и седна, приковал поглед в нея. Тя отвори замъглени от виното и желанието очи и видя, че той я гледа. Засрамена, тя ги затвори отново.
— Погледни ме, caricia — простена той. — Дай да видя красивите ти очи.
Тя ги отвори. В началото не можа да види неговите. Беше странно, но той забърза тласъците на бутилката и тя забрави всичко освен удоволствието, което той й доставяше. Простена високо и срещна погледа му, видя потвърждението и желанието в животинските му очи.
— Ела при мен — каза й той.
Това беше възхитително любене с пълно доверие помежду им. Можеше да си позволи да му предостави пълна свобода, не в затъмнена стая, а в светлината на примитивната пещера, когато той можеше да наблюдава всяко нейно движение. С отворени очи, така че да може да вижда как той я гледа. Пръстите му се плъзнаха по нея, променяйки ритъма си, той тласна бутилката в тялото й така, че тя спря да мисли. Устата й се отвори и с приковани в неговите очи, тя изгуби контрол над себе си. Достигна върха и то беше като нищо дотогава. Не можеше да спре. Тя плуваше и гореше във вълна след вълна от екстаз. Беше напълно в негова власт. Той я държеше в мощната си ръка. Тя чувстваше, че никога няма да я пусне.
Когато най-накрая се успокои, той не й даде време за почивка. Веднага скочи върху й, изтегли бутилката и я замени със собствената си набъбнала ерекция. Беше толкова по-голям, че тя изпъшка високо, чувствайки се изпълнена докрай, сякаш другата половина от нея току-що си беше дошла на мястото. Когато той се задвижи, тя обхвана тила му с длани.
Той я целуваше страстно, а тя рошеше косата му с пръсти. Когато се забиваше в нея, главата й се завърташе бясно. Никога в живота си не се беше чувствала тъй извисена.
Устата му беше на гърдите й.
— Ще ти покажа — каза, преди да засмуче зърното й.
— Да — прошепна тя. — Покажи ми това, на което ти е показала Шейла.
И той го направи…
41.
На следващата сутрин Габриела се събуди и веднага посегна за Родриго. Но той вече си беше отишъл. Погледна към слънцето и разбра, че е вече късно, почти обед. Нищо чудно, помисли си тя с усмивка. Бяха се любили часове и часове. Заспаха по зазоряване.
Тя се облече и излезе на заслепяващата слънчева светлина. Родриго се беше върнал в укреплението и тренираше наемниците си така, сякаш не беше прекарал нощта в даряване на непредставимо удоволствие на любимата си. Едва ли беше спал повече от два часа, но изглеждаше освежен. Тя го погледа известно време, погледа начина, по който мускулестото му тяло се движеше, докато той показваше удари със шпага, припомняйки си как се беше движил снощи. Сърцето й биеше лудо. Пърхаше като пеперуда в мрежа в гърдите й. Полубездиханна и засрамена, тя видя, че някои от мъжете я гледат с потайни усмивки. Сигурно изглеждаше напълно изтощена от изминалата нощ. Така се и чувстваше. С разпусната по гърба коса, с все още тръпнещи от докосванията му гърди, с лице, което пламваше при всеки спомен за това… как нямаше да разберат?