Когато се приближиха, един от африканците пристъпи към тях и протегна към Родриго дървена купа с дълга и остра игла. Уолис също дойде и каза:
— Опитах се да им обясня, че не могат просто така да искат ритуала да бъде изпълнен, но те не ме и слушаха. Отказват да продължат работа, ако не получат същите права като всички ни.
— Това е въпрос на чест — промълви замислено Родриго. — На уважение.
Габриела си помисли за деня, в който за първи път беше станала свидетел на този ритуал. Беше й се сторил варварски, жестокост, нанесена на неподготвени хора. Един вид подпечатване на смъртната им присъда, ако ги заловят. Но тук, в сиянието на огъня, под луната и звездите на Африка, тя видя красотата му. Тези хора искаха да се знае къде им е мястото. Искаха племенния знак върху плътта си.
Родриго я погледна.
— Дамата и аз имаме планове за нощта…
— Не — отговори му твърдо тя. — Трябва да го направиш. Те се трудиха много. Заслужават тази чест.
Така че Родриго подаде инструментите на Уолис и седна с нея на плажа, за да наблюдава това, което ставаше. Беше внушително като преди, но сега беше и невероятно величествена церемония. Светлината на луната, отразявана от пясъка, плясъкът на вълните, сиянието на звездите, пукотът на огъня, смразяващият ритъм на барабаните.
После всичко свърши. Татуираните мъже танцуваха. Уолис отиде да подклажда огъня. Родриго се присъедини към него, за да поговорят. Гигантските пламъци очертаваха силуетите им в нощта.
Изведнъж Габриела извика:
— Чакайте!
Тя се надигна. Тръгна напред с бавни, но сигурни стъпки, смъкна задната част на роклята си и коленичи пред Родриго с гръб към него. Той се поколеба.
— Сигурна ли си?
— Никога не съм била по-сигурна за нищо. Вече знам какво е да си роб. И аз искам да се присъединя към племето ти, да ти предложа предаността си, верността си, живота си. Да служа на каузата ти рамо до рамо с теб. И аз искам този знак на честта.
— Знаеш какво означава това — предупреди я той. — Ако те хванат някога, няма да можеш да се престориш, че съм те отвлякъл. Добре известно е, че не слагам знака си върху никой, който не желае. Това ще е доказателство, че си се присъединила към мен с открито сърце.
— Разкривам сърцето си за теб. Нека им покажем доказателството.
Уолис пристъпи напред.
— Сигурен ли си, Capitao? Това е голямо нещо.
Родриго я погледна с колебание. Тя каза:
— Правя това без въпроси, с отворено, любящо сърце. Залагам се цялата, телом и духом.
— Разбираш ли какво значи това? — попита той.
— Значи, че ти вярвам напълно.
Родриго се извърна и срещна погледа й. Тя го гледаше с безкрайно доверие в блесналите си очи.
— Значи, че няма връщане назад — каза му тя. — Не бих се върнала никога. Това за мен е символ на обвързване.
Той се усмихна.
— Някои жени смятат за символ на обвързване венчалния пръстен.
— Аз не съм другите жени.
— Не — съгласи се той. — Не си.
За първи път Родриго взе инструментите в собствените си ръце. Когато тя коленичи, търпеливо чакайки, той отиде до огъня и нагорещи иглата. Сърцето й биеше в ритъма на барабаните. Той се върна и й подаде въже, което да захапе. Но тя поклати глава.
— Нека просто държа ръката ти.
Той хвърли въжето, отиде зад нея и й протегна ръката си. Тя я стисна здраво с двете си длани. Пое дъх и каза:
— Готова съм.
Убождането на иглата беше по-болезнено от всичко, което си бе представяла. Тя дупчеше кожата й непрекъснато, отново и отново, докато й се стори, че няма да издържи вече. Но той работеше бързо като художник със сигурна ръка, и точно когато тя си помисли, че болката е прехвърлила предела на поносимото, започна да я понася. Изпълни я радостно чувство, тъй дълбоко, че от очите й потекоха щастливи сълзи. Вдигна очи и видя, че той стои над нея в червеникавата светлина с очи, влажни като нейните. Тя видя колко трогнат е той от жеста й на преданост. И това я караше да го обича още повече.
— Mkombozi — каза тя, така че всички да я чуят.
После се свлече на пясъка.
Почувства мокър парцал върху раната си. След това я намазаха с хладен мехлем. Той я облекчи много. И все пак се чувстваше изтощена. Почувства как Родриго вдига безпомощното й тяло в мощните си ръце. Почувства как я отнасят от сцената.
Когато стигнаха в колибата, той я сложи нежно на импровизираното им легло.
— Ще ти донеса малко грог — каза той. — Ще облекчи болката.
Тя обаче стисна ръката му и не го пусна.
— Не боли. Искам само теб.
Той я погледна като да не я е разбрал.
— Люби ме, Родриго.
Той застина. Тя усети усилието, което полагаше, за да се успокои заради нея. Видя и това, че жестът на доверие го е възбудил жестоко.