Тя отново е на прага на кризата.
— Чакайте — казвам. — И тук вината не е моя. Има маса порядъчни жени, които минават по рю дьо Прованс, и никому не минава на ум да ги вземе за проститутки, понеже нямат такъв вид…
— А аз имам такъв вид, нали? Мене и лицето ми е лице на проститутка…
— За лицето не знам. Човек не си избира лицето по свое желание. Но гримът ви, ако разрешите, е малко свръхмярката. И после, откъде я измислихте тая ослепителна рокля, да не говорим за чантата…
— Вие сте един изверг!
Това ми напомня малко рефрена на моя някогашен съкилийник: „Ти си един жалък предател“, но аз продължавам да бъда търпелив.
— Вижте, Лида: не е изключено и наистина да съм изверг, но не е любезно от ваша страна да ми го повтаряте, след като цяла нощ съм обикалял да ви търся по участъци и служби за бърза помощ.
— Каква жертва! По-добре щеше да бъде, ако бяхте дошли навреме…
— По-добре щеше да бъде, ако не бяхте се контили според съветите на Мери Ламур…
— Мери Ламур в нищо не е виновна. Искам да ви питам аз вас, вие как бихте се облекли с тая мизерна сума, която едва се откъсна от сърцето на баща ми. Божичко, и това ми било Париж и парижки живот…
— Не се разплаквайте още — казвам. — Пестете си истериите за критическата възраст.
Но предупреждението ми идва късно. Лида изхълцва глухо, закрива с две ръце лицето си и заплаква под безразличните погледи на минувачите, движещи се в гъста навалица край витрината.
Ние седим двамата с Тони в кафенето на българина и вземаме обедния си аперитив — мартини с късче лимон. Всъщност Тони пие вече четвъртото си мартини, без да смятам изпитото преди моето идване, защото има дни, в които той почва да се подготвя за обедния си аперитив от заранта. Гарвана и Смока като по-прости хора пият на съседната маса вино. От вечерта на екзекуцията тия двамата винаги се въртят около мене, додето съм в района на Центъра. Отдалеча ли се по-настрани, грижата за мене се поема от други емигранти, повечето от които вече също са ми познати по лице. Понякога аз покорно се оставям да бъда следен, а понякога за разнообразие правя на моите ангели пазители разни дребни номера. Номерата са различни, в зависимост от това, дали се движа пеша, или съм с ягуара си, но и в двата случая те имат за ефект това, че преследвачите ми остават да се пулят като маймуни, изгубили ме ненадейно и безвъзвратно от погледа си сред гъмжилото на града. Така че уроците във вилата до Фонтенбло дават резултат, макар и със закъснение. Всички тия номера на пръв поглед са истинска детинщина, след като вече нямам от никого какво да крия. Но тия хватки все пак поддържат моя престиж, като дават основание на хората от Центъра да подозират, че още съм на френска служба. И тъкмо туй разкрива целия фалш на положението ми: нарочно се правя, че развивам конспиративна дейност, за да скрия, че всъщност не върша нищо.
— Мери Ламур мина и ти хвърли едно око — казвам тихо на Тони, като забелязвам импозантната фигура на Мери Ламур да се мярка край витрината на кафенето.
— Не говори глупости — махва с ръка Тони. — Мери Ламур не се интересува от такива като мене и тебе.
— Защо пък? Да не сме грозни?
— Много й е дотрябвала на нея красотата ти. Друго й трябва на нея, не красота.
— Всъщност знаеш ли, че тя не е лоша… Макар да е от тежката категория.
Тони, противно на обичая си, се въздържа от мнение.
— Ти не си ли си опитал късмета с нея? — настоявам на темата си.
— Да не съм луд? Мене, братче, още не ми е омръзнал животът.
Откак разговорът се е насочил към Мери, Тони, въпреки че е вече добре наквасен, е снишил гласа си и от време на време хвърля бегли погледи към масата на Гарвана и Смока.
— Какво искаш да кажеш? — недоумявам аз.
— Искам да кажа, че ако речеш да си опиташ късмета с Мери и ако Димов те надуши, и френската полиция няма да може да те спаси.
Възрастният гарсон минава край нас с празен поднос и Тони му прегражда пътя с ръка.
— Гарване, ще пийнете ли още по едно?
— Може, но само ако ти черпиш — отвръща навъсено Гарвана.
— Две мартини и две големи вина! — поръчва Тони на келнера.
После се облакътява на масата и ме поглежда с помътнелите си очи:
— Ти на мене, братче, не ми пробутвай диверсии: за Мери ми говориш, а на друга налиташ.
— Няма такива работи.
— На шапката ми ги разправяй. Във всеки случай изборът ти не е лош: бива си я щерката на дъртия…
— Такива само затруднения ти създават.
— Колкото до затруднения, напълно си прав. Ще ги имаш, и то в излишък. Как става така, че все с Кралев се сблъскваш бе, човек!
— Какво търси тук Кралев?