Бранислав Нушич
Госпожа министершата
СИМО ПОПОВИЧ, министър
ЖИВКА, негова жена, министерша
ДАРА, тяхна дъщеря
РАКО, техен син
ЧЕДО, техен зет
ВУЙЧО ВАСО, близък роднина
Д-Р НИНКОВИЧ секретар от дипломацията
ЛЕЛЯ САВКА, роднина
СТРИНА ДАЦА, роднина
СОЯ, роднина
СВАКО ПАНТО, роднина
ЙОВО ПОПАРСИН, роднина
АНКА, прислужница
ПЕРО, служител в министерството
РИСТО ТОДОРОВИЧ, търговец на кожи
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ОБИКНОВЕНА ГРАДСКА СТАЯ. Старо канапе, две кресла, няколко кухненски стола. Три врати: В дъното, в дясно и в ляво. В средата голяма покрита маса. Върху нея проснати едни стари панталони на бащата, които г-жа ЖИВКА: прекроява за сина си.
САВКА: Какво си се замислила?
ЖИВКА: Чудя се как да избегна това зализаното.
САВКА: По добре тури една кръпка.
ЖИВКА: Точно това ще направя. Ох, лелъо Савке, едва свързваме двата края. Моят не си гледа работата, хванал се с политика.
САВКА: Ами да!
ЖИВКА: И други са в политиката, но гледат и за себе си. Включват се в комисии, заседания… Това е все. (в смисъл на пари)
САВКА: Ами да!
ЖИВКА: Моят не умее. Туй щяло да урони авторитета на партията, онуй щяло да подразни опозицията. А на слугинчето вече три месеца не сме плащали, и наема не е платен, и дърва не сме купили…Ти знаеш, какво да приказваме!…
САВКА: Ох, да!
ЖИВКА: (отива до задната врата) Анке, какво става с кафето?
АНКА: (отвън) Сега!
ЖИВКА: Това може ли да е помощница? Мърла! Плащаме и да се мотае. И тя като държавен чиновник.
АНКА: (поднася кафето) Заповядайте!
ЖИВКА: Три пъти трябва да моля за едно кафе!
АНКА: (дръзко) Имах си работа. (излиза)
ЖИВКА: (след като АНКА излиза) Иде ми да и пробия главата с ножицата. Ама като съм и длъжна, ще търпя.
САВКА: Ами да!
ЖИВКА: Лельо Савке, дай двеста динара на заем.
САВКА: Откъде да ги взема?
ЖИВКА: Ами онези от книжката?
САВКА: На тях не разчитай! Пази ги за черни дни, не дай боже!
ЖИВКА: Лельо Савке, ще те платим и лихва. След три месеца ще си получиш парите. Да не ми е името Живка, ако не го накарам да се набута в някоя комисия. Стига тая партия! Хората с партията къщи вдигнаха, а моят я разтури.
САВКА: Сигурно ли е?
ЖИВКА: Кое?
САВКА: Че ще влезе в комисия?
ЖИВКА: Съмняваш се, че ще ти ги върнем?!
САВКА: Не, не…Ако не влезе в комисия…
ЖИВКА: На заем ще вземем, но ще ти ги върнем.
САВКА: Ако е само за три месеца…
ЖИВКА: Нито ден повече, лелче!
РАКО: (влиза без книги и шапка целия изпокъсан)
АНКА: (след него и му носи книгите и шапката)
ЖИВКА: Ох, пак си се бил!
РАКО: Не съм!
АНКА: Бил се е!
ЖИВКА: (на лелята) Виж го, като че ли е паднал от бесилка.
АНКА: И ръката си е разкървавил.
ЖИВКА: Ауу, (превързва ръката му) Донеси вода! (АНКА излиза) Ще ми разправя, че не се е бил.
РАКО: (упорито) Не съм!
ЖИВКА: А какво?
РАКО: Правехме демонстрация.
ЖИВКА: Каква демонстрация?
РАКО: Против правителството.
ЖИВКА: Ти какво общо имаш с правителството?
РАКО: Нищо, но и аз виках: „Долу правителството! Долу правителството!“
ЖИВКА: Как да не се пукнеш от мъка! Защо се бъркаш в демонстрации?
РАКО: На площад „Теразие“ още се бият. Правителството трябва да подаде оставка.
ЖИВКА: Ох! Ох! Ох!
АНКА: (идва с леген) Хайде в кухнята да те измия!
РАКО и АНКА: излизат.
ЖИВКА: (на лелята) Закърпи го, ако можеш, като всеки ден ти пристига изпокъсан.
САВКА: (става) Ами аз да тръгвам…
ЖИВКА: Какво реши за онова?
САВКА: Кое ?
ЖИВКА: Заема?
САВКА: Не ми се пипат тия пари, но ако толкова трябва…
ЖИВКА: Ох, много ти благодаря, лелче!
САВКА: Да ги донеса ли, надвечер?
ЖИВКА: Моля ти се! Пък ти идвай, лельо, идвай… Аз, нали знаеш, не мога… Отбий се някой път и на обяд. Идвай, тук си като у дома си.
САВКА: (вече на вратата) Сбогом! (тръгва си)
ЖИВКА: Сбогом лельо! (изпраща я)
(РАКО вече измит се запътва към външната врата)
ЖИВКА: Къде?
РАКО: Там!… На „долу правителството“…
ЖИВКА: Ще повтаряш класа.
РАКО: И тати е повтарял… Три пъти.
ЖИВКА: Ти не гледай баща си.
РАКО: Тебе ли да гледам?
ЖИВКА: О, боже господи! Откъде го родих такъв проклетник! Махай ми се от очите!
(РАКО изхвърча през външната врата. От там влизат Чедо и Дара.)