ЖИВКА: Как заради науката?
ДАЦА Ами така: Готвели се с един неин съученик за матура. Затворили се децата и учат, учат… съсипали се от учение. (Соя отново се кашля) Моля онази персона да не се кашля!
ВАСО: Сойо, не се кашляй!
ЖИВКА: Това кога беше?
ДАЦА Миналата година. Живенце за една година къде, къде по големи грехове се забравят, та камо ли такава дреболия.
ЖИВКА: Пиши, вуйчо Васо, да и се признае на Христинчето матурата.
(Соя отново се кашля)
ДАЦА: Моля въпросната персона да не се кашля! Много добре знаем каква е!
СОЯ: Може да съм всякаква, но такава матура (показва с ръце корема си) не съм държала!
ДАЦА: (избухва и скача) Всички изпити и всички матури на този свят си положила ти, усойнице!
СОЯ: Може, но точно такава матура не съм полагала!
ДАЦА: Их, их, их! Пуснете ме? (сграбчва я за косата)
ВАСО: Стига! Не ви ли е срам! Не можете пет минути да приказвате роднински. Пред министерша стоите. Като излезете на улицата оскубете се, ако щете.
ЖИВКА: Ти Панто?
ПАНТО: (той е дребен, но с голям корем) Стопих се от ядове, Живке.
ЖИВКА: Че от къде толкова ядове?
ПАНТО: Каквото и да почна, не върви! Но ето че и моят ден дойде, мама му да еба! Пардон. Значи, моля ти се Живке, издействувай ми да изсека някоя гора.
ВАСО: Какво и коства на държавата една гора! Нищо. А ние какви министерски роднини ще сме, ако поне една гора не изсечем.
ЖИВКА: Вуйчо Васо запиши: Панто да изсече една гора. Кой е наред?
ВАСО: Йово.
ЖИВКА: Ти нали си излежа присъдата. Какво искаш сега от държавата?
ЙОВО: Да получа държавна служба. Сега аз знам законите по добре от съдия. Ако си осъден напр. по член 235 във връзка със 117-А, можеш да ги заобиколиш по член 206, който ти признава смекчаващи вината обстоятелства.
ЖИВКА: Васо запиши за Йово служба, за да използува държавата неговите знания.
ЙОВО: И още нещо Живке. Издействувай ми една държавна пенсия.
ЖИВКА: Че ти нали цял живот беше по затворите. Кога си служил на държавата?
ЙОВО: Никога!
ВАСО: Йово, тия дето имат пенсия са служили на държавата.
ЙОВО: Аз ако бях служил на държавата, нямаше да търся пенсия от Живка. Щях да си я търся от държавата.
ЖИВКА: Следващия! (Напред излиза Перо от административния отдел) Вие какво правите тук?
ПЕРО: И аз съм от роднините.
ЖИВКА: Така ли? Че защо до сега не се обади!
ПЕРО: За да не копрометирам вуйчо Симо.
ЖИВКА: Това много хубаво, ама аз наистина не се сещам за теб.
ВАСО: И аз.
ЖИВКА: Може би ти, лелъо Савке, го познаваш?
САВКА: Аз не знам господинът да е от нашия род.
ДАЦА: И аз.
СОЯ: И аз.
ПЕРО: Аз съм ви роднина по женска линия. Преди двадесет години, когато мама умря, на смъртния си одър ми рече: Синко, не те оставям сам на този свят. Ако имаш нужда от нещо в живота, иди при вуйна си Живка, министершата. Тя ще ти помогне.
ВАСО: Как се казваше покойната ти майка?
ПЕРО: Мара.
ВАСО: А баща ти?
ПЕРО: Кръстьо.
ВАСО: Да ме убиеш, не помня нито Мара, нито Кръстьо.
ПЕРО: Това впрочем не променя нищо. Аз по скоро бих загинал, отколкото да се откажа от рода си.
ВАСО: Чакай, чакай, сега не сме се събрали да гинем. Хайде, казвай какво искаш от Живка?
ПЕРО: Преди няколко дни, вуйно, ме уволниха, защото изчезнали от бюрото ми някакви актове и следствени протоколи. Човек се изгубва, та камо ли документи. Обаче един ревизор, като се заяде, за малко не ме дадоха под съд. Та ви моля, вуйно, наредете да се забрави и да бъда върнат на работа. Вуйчо Васо, запиши да бъда върнат на работа, но с повишение и компенсации.
ЖИВКА: Соио, остана само ти?
СОЯ: Аз, ако може да ти кажа насаме.
ДАЦА: А не. Ние как си казахме. Тука, тука, пред всички! Открито.
СОЯ: Добре, де! Нямам какво да крия. Како Живке, ти знаеш, че се развеждам. Но моят мухльо се опъва. Защото, ако се разведем ще делим. Моля те да ме разведеш! (Даца се кашля) А това, че някои се кашлят, ми е напълно безразлично. Разведи ме, како Живке! Жива да си, разведи ме!
ВАСО: Абе, жената усеща необходимост, а и пречат разни формалности.
ЖИВКА: Васо, запиши — Сойчето да се разведе без формалности!
ВАСО: Сега, Живке, позволи ми да ти благодарим от името на целия род. Както виждаш нашите желания са скромни. Зарадвай ни и ние ще те споменаваме с благодарност.
ЖИВКА: Добре, добре, хайде тръгвайте! (всички си тръгват) Чакайте да ви раздам по една от моите визитки за спомен.
ПЕРО: Сега разбирам защо мама ми казваше: синко, не те оставям сам на този свят“
СОЯ: Ако нищо не излезе от моята молба, ще отида да държа матура!