АНКА: (плаче) Никога госпожо! Никога! (излиза)
ЧЕДО: Добре е все пак, че не сте министър!
ЖИВКА: Чедо, ще те гоня докато свят светува! До гроб ще те гоня!
ЧЕДО: Сега сме квит! (излиза)
ЖИВКА: Даро, като не можеш да отлепиш тоя кърлеж от себе си, стягай си багажа! Ама няма вече министерска кола! С влака ще се люшкате!
ДАРА: Ще се люшкаме, щом трябва!
ЖИВКА: Хайде Васо, тичай да съобщиш на роднините, че вече не съм министерша! Отивай! Отивай! Махай се от тука! (креши истерично)
ВАСО: Какво си се развикала, ма! Всъщност и аз съм ти роднина по женска линия! (излиза)
ЖИВКА: (към публиката) Много ли ви е весело? Ами ако си развържа езика? За всеки знам по нещо! Да не ви е криво после? Хайде, отивайте си, отивайте си, какво сте ме зяпнали! Махайте се! Вървете да ме одумвате, дяволите да ви вземат! Но помнете много скоро всичко ще се забрави и ние пак ще бъдем министри!
ЗАВЕСА